Начало Медицинска енциклопедия Ботаника Група Еудикоти (Eudicots) Клон Розиди (Rosids) Разред Brassicales Сем. Brassicaceae (Кръстоцветни) Алабаш

Алабаш

Сем. Brassicaceae (Кръстоцветни)

Алабаш - изображение

Алабаш (Brassica oleracea var. gongylodes, Kohlrabi) представлява зеленчук, подобен на зелето, класифициращ се към семейство Кръстоцветни (Brassicaceae).

Устройство

двуцветен алабаш

 

Растението има големи, продълговати, сиво-зелени листа, с дълги дръжки. Стъблото, като негова ядлива част, е кръгло, дебело, със светъл, бледозеленикав или тъмно лилав цвят.

Цъфти от май до август месец, а семената му узряват от юли до септември.

 

 

Разпространение на алабаш

Алабашът е разпространен предимно в Северна Европа. Отглежда се и у нас.

Използваема част на алабаш

Освен стъбловата грудка, приложение намират и листата на зеленчука, особено в кулинарията.

Химичен състав на алабаш

Зеленчукът съдържа целулоза, сяра, фруктоза, голямо количество витамин С, витамини от В-групата, холин, витамин А, калций, магнезий, фосфор, желязо, хром, цинк, мед, манган, натрий, богат на фибри, сулфорафан, оксалова киселина, растителни полизахариди, ябълчна киселина, фолиева киселина, беден на мазнини, следи от омега-3 и 6 мастни киселини, гоитрогени, индол-3-карбинол, изотиоцианати.

Приложение на алабаш

Алабашът е с нисък гликемичен индекс. Дължи аромата и вкусът си най-вече на глюкозинолатите в него. При консумацията му, те се превръщат в съединения с антиоксидантни и антитуморни свойства. Зеленчукът притежава още имуностимулиращо, отхрачващо, слабително, пикочогонно действие, предпазва от развитието на рак на дебелото черво и простатата, от заболявания на стомаха, развитие на хемороиди, стимулира растежа. Стимулира и моториката на червата. Подходящ е за включване в диети, поради ниското съдържание на захар и високото на фибри.

В животински модели, са установени антидиабетните свойства на алабаша при диабет тип-I.

Заболявания, при които алабашът действа благотворно:

  • лъчева болест;
  • туберкулоза;
  • бронхит;
  • астма;
  • анемия;
  • авитаминози;
  • настинки;
  • пролетна умора;
  • малокръвие;
  • високо кръвно налягане;
  • сърдечно-съдови заболявания, включително миокардит;
  • болки в ставите (под формата на компреси с каша от сварен алабаш);
  • скорбут;
  • атеросклероза;
  • пиелонефрит.

Алабашът в кулинарията:

Влага се в супи, салати, варен или консервиран, консумиран самостоятелно или в комбинация с други зеленчуци. Има вкус подобен на ряпата, но по-сладък. Младите листа се консумират варени или се добавят към салати. Някой хора ги намират за трудно смилаеми.

Алабашът е най-добър като храна, когато главичките са малки и нежни, големи от 5 до 8 см в диаметър. С нарастването им те стават груби и трудни за смилане. При купуване на зеленчука избирайте тези глави, които са без петна, без пукнатини, и без жълто оцветяване. Съхранявайте ги в хладилник, немити и в найлонови торбички, в продължение на 3-4 дни.

Внимание!

Съдържанието на гоитрогени в алабаша, може да прични възпаление на щитовидната жлеза. Поради това, трябва да се консумира с повишено внимание от пациенти със заболявания на същата. Алабашът, както повечето зелеви зеленчуци, може да доведе до понижена продукция на тиреоидни хормони.

Зеленчукът не предизвиква алергии и може да се консумира и от деца.

Алабашът съдържа пикочна и оксалова киселина, което го прави неподходящ за хора, които страдат от подагра, пясък или камъни в бъбреците.

Още по темата:

4.4, 11 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С РАСТЕНИЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ РАСТЕНИЕТО

РАСТЕНИЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

КатегорияБотаникаЛюбопитноЗдравни съветиИсторияИнтервютаПроизводителиЛеченияЛайфстайлАлтернативна медицинаНовиниАнкетиНормативни актовеМедицински изследванияКлинични пътекиЗаведенияСпециалистиСнимкиХранене при...ДиетиХрани и ястияТестовеСпортОрганизацииРецептиЗдравни проблемиКалкулаториАптеки