Начало Медицинска енциклопедия Анатомия Органи и системи Сетивни органи Орган на слуха и равновесието - ухо Средно ухо

Средно ухо (Auris media)

Средно ухо (Auris media) - изображение

Средното ухо представлява анатомично образувание - част от органа на слуха и равновесието, което включва следните структури: тъпанчева мембрана, тъпанчева кухина и разположените в нея слухови костици (чукче, наковалня и стреме) и слухова тръба (Евстахиева тръба).

1. Тъпанчевата мембрана - membrana tympanica, се намира на границата между външния слухов проход и тъпанчевата кухина. Към нейната вътрешна повърхност е прикрепена първата слухова костица - чукчето, посредством, което се осъществява предаването на нейните трептения на другите слухови костици. Тъпанчевата мембрана заляга в sulcus tympanicust на тъпанчевата част на слепоочната кост (os temporale), към който се прикрепя чрез един влакнестохрущялен пръстен - annulus fibrocartilagineus. Тя е наклонена по такъв начин, че сключва тъп ъгъл с горната и задна стена на външния ушен канал, а с долната и предната му стена - остър ъгъл. По такъв начин, ако двете тъпанчеви мембрани се продължат напред и надолу, те ще се срещнат пред носа.

Тъпанчева мембрна

На тъпанчевата мембрана се различават две основни части:

  • pars flaccida - горна и по-малка част, която е хлабава;
  • pars tensa - долна и по-голяма част, която е изопната.

Pars tensa е изградена от три слоя:

  • stratum cutaneum - външен слой, който представлява непосредствено продължение на кожата на ушния канал;
  • stratum fibrosum- фиброзен слой, състоящ се от:
    • stratum radiatum - външен радиерен слой;
    • stratum circulare - вътрешен кръгов слой;
  • stratum mucosum - вътрешен слой, представляващ продължение на лигавичния слой на тъпанчевата кухина.

Характерна особеност на хлабавата част на тъпанчевата мембрана е липсата на среден фиброзен слой, като кожния и лигавичния й слоеве са свързани чрез хлабава съединителна тъкан.

На външната повърхност на мембраната, в нейната средна част се намира хлътване, което е наречено пъп - umbo membranae tympani. От него започва леко издигната ивица - stria mallearis, която върви в краниално направление и на границата с pars flaccida завършва с леко изразено възвишение - prominentia mallearis. Тези характерни особеност в релефа на тъпанчевата мембрана се предизвикват от дръжката на чукчето и неговия латерален израстък. От възвишението започват две гънки - насочена напред - plica mallearis anterior, и насочена назад - plica mallearis posterior. Тези гънки представляват граница между двете основни части на тъпанчевата мембрана.

2. Тъпанчевата кухина - cavitas tympani, се намира в пирамидата на слепоочната кост. Вътрешната й повърхност е покрита от лигавица.

Тъпанчевата кухина на средно ухо е оградена от шест стени:

  • paries membranaceus - латерална стена;
  • paries labyrinthicus - медиална стена;
  • paries tegmentalis - горна стена;
  • paries jugularis - долна стена;
  • paries caroticus - предна стена;
  • paries mastoideus - задна стена.

Латералната стена е образувана от тъпанчевата мембрана и разположения над нея улей - recessus epitympanicus, в който заляга главичката на чукчето и тялото на наковалнята (втора слухова костица).

Тъпанчева кухина

Медиалната стена показва най-сложно устройство. На нея се открива характерно възвишение - promontorium, което се дължи на основната намотка на охлюва на вътрешното ухо. Над това възвишение се намира отвор с овална форма - преддверно прозорче (fenestra vestibuli), което води към преддверието на вътрешното ухо. В преддверното прозорче заляга основата на стремето (трета слухова костица). Над това прозорче се разполага възвишение, което е предизвикано от канала на лицевия нерв - n. facialis, а над него се открива друго възвишение, което се дължи на латералния полуокръжен канал. Под promontorium се забелязва дълбоко хлътване с кръгъл отвор, което се нарича охлювно прозорче - fenestra cochleae, и води към основната намотка на охлюва. Неговият отвор е закрит от мембрана - membrana tympani secundaria.

Горната стена (покривът на тъпанчевата кухина) е представена от тънка костна пластинка - tegmen tympani, която отделя лигавицата на тъпанчевата кухина от твърдата мозъчна обвивка. Това обстоятелство има важно клинично значение, особено при децата, при който тази пластинка не е цялостна и може да е причина за преминаване на инфекция от средното ухо към мозъчната обвивка.

Долната стена представлява костна пластинка, отделяща cavitas tympani от повърхността на югуларната ямка (fossa jugularis) на черепната основа. В тази стена се разполага canaliculus tympanicus, през който едноименният нерв достига до средно ухо.

Предната стена също е представена от една костна пластинка, отделяща кухината от костния канал на вътрешната каротидна артерия. На нея се откриват малки отворчета - canaliculi caroticotympanici, през които до средното ухо достигат симпатикови нервни влакна от вътрешния каротиден плексус.

Задната стена е разположена към страната на мастоидния израстък - proc. mastoideus. През нея тъпанчевата кухина се продължава в antrum mastoideum. Под мястото на прехода се разполага възвишение с пирамидна форма - eminentia pyramidalis, в чиято кухина заляга m. stapedius.

Тъпанчевата кухина на средно ухо е постлана от лигавица, съставена от еднореден цилиндричен епител. Лигавичната обвивка формира гънки около слуховите костици и около преминаващата тук chorda tympani.

3. Слуховите костици - ossicula auditoria, са три на брой:

  • чукче - malleus;
  • наковалня - incus;
  • стреме - stapes.

На чукчето се различават: глава, шийка и дръжка, като дръжката сраства с тъпанчевата мембрана. То притежава и два израстъка: proc. lateralis, който е къс и странично разположен, и proc. anterior, който е дълъг и разположен напред. Главата на чукчето осъществява връзка с наковалнята посредством ставно свързване - articulatio incudomallearis.

Слухови костици

Наковалнята се състои от тяло - corpus incudis, и две крачета: късо (crus breve) и дълго (crus longum). Дългото краче е насочено надолу и завършва с къс израстък, чрез който наковалнята се свързва ставно със стремето, като се формира articulatio incudostapedia.

На стремето се различават глава и две крачета, като краищата на крачетата са свързани с костна плочка (основа). Ръбът на тази плочка се закрепва подвижно за ръбовете на преддверното прозорче посредством съединителнотъканни влакна, обозначени като lig. anulare stapedis.

Слуховите костици на средно ухо се закрепват за стените на тъпанчевата мембрана чрез редица лигаменти (фиброзни връзки): ligamenta mallei anterius, superius et lateralis, ligamenta incudis superius et posterius. Посредством ставното свързване на слуховите костици, което позволява известно движение на тези костици една спрямо друга, се осъществява предаването на звуковите вибрации от тъпанчето към охлюва на вътрешното ухо.

В тъпанчевата кухина окончава сухожилието на m. tensor tympani (мускул изопвач на тъпанчевата мембрана), който се разполага в едноименния костен полуканал на пирамидата на слепоочната кост. Неговото сухожилие завършва върху чукчето. Разположеният в пирамидното възвишение m. stapedius се залавя чрез своето сухожилие за главата на стремето и частично за неговото задно краче. Посочените по-горе два мускула на слуховите костици регулират интензивността на техните вибрации.

4. Слуховата тръба - tuba auditiva, известна още като Евстахиева тръба, свързва кухината на средно ухо с назофаринкса (носна част на гълтача). Тя разполага с два отвора: фарингеален, ostium pharyngeum tubae auditivae, чрез който се отваря в носоглътката, и тъпанчев - ostium tympanicum tubae auditivae, чрез който се свързва с тъпанчевата кухина. Тръбата се разделя на костна и хрущялна част, като общата й дължина при възрастни е около 3,5 см. Хрущялната част - pars cartilaginea tubae auditivae, се намира към страната на гълтача и е изградена от огъната еластичнохрущялна плочка. Костната част на слуховата тръба - pars ossea tubae auditivae, се намира в semicanalis tubae auditivae на слепоочната кост. Най-тесният участък на тръбата - isthmus tubae auditivae, се намира при прехода на хрущялната към костната част на канала. Лигавицата на слуховата тръба е съставена от еднореден призматичен до плосък епител, подобно на този в лигавицата на тъпанчевата кухина, който постепенно преминава в привидномногослоен ресничест епител, подобен на този в назофарикса. В хрущялната част лигавицата съдържа муцинозни (слузни) жлези.

Функцията на Евстахиевата тръба е свързана с дрениране, вентилиране и изравняване на налягането на тъпанчевата кухина с атмосферното. Тя се отваря при гълтане. Характерен за детската възраст е хоризонталния ход на тръбата, което води до по-трудно дрениране и по-голяма възможност за развитие на отити на средно ухо.

5.0, 3 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Категория