Начало Медицинска енциклопедия Анатомия Органи и системи Пикочно-полова система Мъжка полова система Простатна жлеза

Простатна жлеза (glandula prostata)

Простатна жлеза (glandula prostata) - изображение

Простатната жлеза представлява орган с плътна консистенция и форма на кестен, който се намира непосредствено под пикочния мехур, като обхваща началото на пикочния канал. Тя е орган с жлежиста структура, чийто секрет влиза в състава на семенната течност, като й придава характерна миризма. Жлезата се характеризира и с инкреторна функция. Тя тежи приблизително 20-25 грама и има следните размери: височина 3 см, дебелина 2 см, ширина 4 см.

Макроскопски на простатната жлеза се различават следните части:

  • apex - връх, обърнат надолу;
  • basis - основа, обърната нагоре;
  • facies anterior - предна повърхност;
  • facies posterior - задна повърхност;
  • facies interolateralis - две долно-странични повърхности.

Нагоре с основата си жлезата приляга към дъното на пикочния мехур, обхващайки неговата шийка и влиза в контакт с долните части на семенните мехурчета. Задната й повърхност е обърната към ампуларната част на правото черво, от което я отделя съединителнотъканна пластинка - septum rectovesicale. Тази повърхност е достъпна за палпация през ануса и се характеризира с лека изпъкналост в горно-долна посока, а в напречна посока е почти равна. Предната повърхност на простатата се локализира на 1,5 см зад лонното съчленение, като се свързва с формиращите го кости чрез lig. puboprostaticum. В пространството между простатата и симфизата се разполага хлабава съединителна тъкан и венозни съдове - plexus venosus vesicalis. Върхът заляга към пикочно-половата диафрагма, а долно-латераната повърхност влиза в контакт с m. levator ani.

Простатната жлеза се прекосява отвесно от пикочния канал, който образува в нея леко изпъкнала напред дъга. Пикочния канал разделя жлезата на по-малка предна и по-голяма задна част. На задната стена на тази част от пикочния канал се разполага срединно гребенче, в средната част, на което се издига семенно хълмче - colliculus seminalis. От двете му страни се формира по един улей - sinus prostaticus. През тъканта на жлезата, в задната й част, преминават в посока напред и надолу два изхвърлящи канали - ductus ejaculatus, които се отварят върху семенното хълмче в страни от отворчето на нечифтно простатно мехурче - utriculis prostaticus.

Паренхимът на простатната жлеза е разделен на три основни дяла:Простатна жлеза, разположение

  • ляв - lobus prostatae sinister;
  • десен - lobus prostatae dexter;
  • среден - lobus medius.

Средният дял е вклинен между десния и левия, като свободната му повърхност се намира върху основата на жлезата зад вътрешния отвор на пикочния канал. Надолу средният дял се ограничава между изхвърлящите канали (отзад) и пикочния канал (отпред).

Отвън жлезата е покрита от добре оформена капсула, съставена от два слоя:

  • stratum fibrosum - външен фиброзен слой, изграден предимно от колагенни влакна;
  • stratum musculare - дълбок слой, богат на гладкомускулни и еластични влакна.

Капсулата изпраща във вътрешността на простатата прегради от съединителна тъкан с различна дебелина и голямо съдържание на гладкомускулни клетки - миоеластична строма (stroma myoelasticum). В горната и долна част на жлезата навлизат съответно мускулни влакна от пикочния мехур и външния сфинктер на уретрата.

Простата е изградена от две основни части - жлезна и мускулна. Жлезната част формира около 30-40 различно големи тубуло-алвеоларни жлези, чиито отводни канали се сливат частично и се отварят в пикочния канал, около семенното възвишение. Жлезите са разделени в две зони - външна и вътрешна. Отделната жлеза съдържа голям брой секреторни единици от тубуло-алвеоларен тип, които се отварят последователно в един дълъг отводен канал с постепенно увеличаващ се калибър. Жлезният епител е представен най-често от един ред цилиндрични или кубични клетки, които се определят като мукозни (exocrinocyti mucosi) и имат характеристика на секретиращи протеин клетки. Жлезите са заобиколени от миоеластичната строма, която разделя паренхима на жлезата на отделни делчета.

Във външната зона на простатната жлеза се разполагат жлезите с най-големи размери - главни простатни жлези. Във вътрешната зона жлезите са по-малки и се означават като подлигавични, поради отношението им към лигавицата на пикочния канал. Жлезните канали се обединяват частично в 12-20 на брой по-големи, като се отварят в пикочния канал около семенното хълмче, т.е. в уретралните синуси. Във всички части на уретралната лигавица се отварят трети вид жлези със сравнително малки размери - наречени лигавични.

Мускулната част на жлезата е представена от множество гладкомускулни влакна, образуващи пространствено сплетение между жлезичките, премесени с еластични влакна. При еякулация мускулатурата се съкращава и изстисква жлезното съдържимо в пикочния канал, където то се смесва с излизащата от семеизхвърлящите канали семенна течност.

Простатната жлеза произвежда воднист млекоподобен секрет със слабо кисела реакция (pH 6,3-6,5), която се дължи на наличието на лимонена киселина. Този секрет съдържа липиди и голямо количество кисела фосфатаза.

При децата простатната жлеза представлява малко тяло, в което преобладава мускулната тъкан. След пубертета тя нараства и достига описания по-горе вид. В старческа възраст настъпва обратно развитие на жлезата. В някои случаи обаче простатната жлеза хипертрофира - като разрастват подлигавичните и лигавичните жлези на средния дял, при което се развива аденом (доброкачествен тумор на жлезите). Това образувание проминира в областта на вътрешния отвор на пикочния канал, което препятства нормалното уриниране. В средна възраст в някои алвеоли на простатната жлеза се откриват сферични телца с жълто-кафяв цвят. Те се образуват от белтък и нуклеинова киселина - амилоидни телца. С възрастта техния брой се увеличава и някои от тях се калцифицират - образуват се камъчета.

Кръвоснабдяването на простатната жлеза се осъществява от a. vesicalis inferior, a. rectalis inferior. Вътреорганното съдово русло се диференцира напълно след пубертета. Венозната кръв от органа се оттича по едноименните вени. Лимфата се ориентира към паравезикално разположените лимфни възли. Инервацията на жлезата се осъществява от нерви, идващи от хипогастричния плексус - plexus hypogastricus inferior. Тези нерви са следвъзлови симпатикови и предвъзлови парасимпатикови, които идват от тазовите нерви и се превключват в малки вътреорганни ганглии, разположени под капсулата и в по-големите трабекули. Нервните елементи на жлезата включват и сетивни влакна от гръбначномозъчен произход, които съпровождат вегетативните нерви.

3.8, 23 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Категория