Начало Медицинска енциклопедия Анатомия Органи и системи Кожа и кожни придатъци Потни жлези

Потни жлези (Glandulae sudoriferae, glandulae sudoripares s. sudoriferae)

от 16 сеп 2012г.

Потни жлези (Glandulae sudoriferae, glandulae sudoripares s. sudoriferae) - изображение
Потните жлези, както и мастните жлези, космите и ноктите са кожни придатъци. Те имат епителен произход.

Потните жлези са прости тубуларни жлези. При хората се срещат два основни типа жлези: екринни и апокринни. Те се различават помежду си структурно, функционално, по развитие, локализация, по вида на клетките.

Съществува и трети тип потни жлези, апоекринни, които се срещат в аксилите на възрастни, но не и на деца. Те имат морфологични и функционални критерии на екринни и апокринни жлези.

Екринни потни жлези (glandulae sudoriferae eccrinae)

Екринните потни жлези (glandulae sudoriferae eccrinae) са около 1,6 - 4,0 млн. на брой и са пръснати по цялото тяло като с най-висока плътност са по дланите и стъпалата (400-620/см2), а с най-ниска плътност са по бедрата (120/см2). Екринни потни жлези липсват по лигавиците, главичката на половия член и препуциума при мъжете, малките срамни устни и клитора при жените.

Екринната секреторна единица се състои от проксимална секреторна част, която представлява навито секреторно клъбце, което е разположено в ретикуларна дермата или в хиподермата. То се дренира през дълъг и тънък дуктус - канал, с апикална част (нар. acrosyringium), която се отваря на повърхността на кожата. Секреторното клъбце представлява навита тръбичка, която се състои от два вида клетки, които са разположени в един слой. Единият вид клетки са светли, големи клетки и са отговорни за секреторната функция, а другия вид клетки са тъмни (мукоидни) с базофилни гранули и неясна функция. Двата вида клетки са с почти еднакъв брой и са заобиколени с миоепителни клетки, чиято функция се свързва с изнасянето на потта. Секреторното клъбце е богато кръвоснабдено. Епителът на дуктуса е съставен от два или повече слоя кубични клетки с микровили към луменната повърхност. Тези клетки имат активна ензимна система и могат да модифицират състава на потта, която е продуцирана от секреторната част. Интраепидермалната част на дуктуса (acrosyringium), която преминава през stratum corneum е завита като тирбушон и е със същата структура като роговия слой на епидермиса. Завършва с пора - porus sudoriferus.

Инервацията на екринните жлези се осигурява от постганглионерни симпатикови влакна с невротрансмитер ацетилхолин. Тази регулация се контролира от център в хипоталамуса.

Ембрионалното развитие на потните жлези започва в 3-я гестационен месец от бременноста. Функционирането им започва още с раждането и е свързано с реакция на температура и емоционалните стимули.

Екринните потни жлези са секреторен и екскреторен орган. Те играят важна роля в терморегулацията и запазване на електролитния баланс. От друга страна, течната съставка на потта допринася за образуването на водно-липидна мантия по повърхността на кожата, а някои компоненти на потта (натриеви йони, млечна киселина, урея) подобряват хидратирането на роговия слой и участват в осигуряването на фини тактилни усещания.

Апокринни жлези (glandulae sudoriferae apocrinae)

Апокринните жлези (glandulae sudoriferae apocrinae) са с определена локализация - аксили, аногенитално, периумбиликално, по ареоли, външния слухов проход. Като модифицирани апокринни жлези са тези по мигления ръб на клепачите - жлези на Moll, по ареолите на гърдите - жлези на Montgomery. Апокринните жлези са по-големи от екринните жлези. Изградени са от секреторна част, която е разположена в дермата или подкожната мастна тъкан и дуктус - канал, който се отваря директно в горната част на фоликуларния канал. Секреторната единица се състои от извито каналче с един слой епителни клетки, между които се разполагат миоепителните клетки. Дуктуса е изграден от два слоя кубоидни клетки, както и миоепителни клетки, които подпомагат придвижването на секрета към повърхността. Инервацията е адренергична и холингергична.

Ембрионалния произход на апокринните жлези е от герминативния епител, от който се развиват също себацейните жлези и космения фоликул. При ембрионите апокринните жлези са разположени по цялата повърхност, но голяма част от тях изчезват и при възрастни имат характерна локализация. Уголемяването на жлезите настъпва през пубертета и е под хормонално въздействие. Апокринните жлези винаги са асоциирани с космен фоликул.

Апокринните жлези секретират непрекъснато минимално количество пот. Тази пот е стерилна, без мирис с рН между 5,0-6,5. Тя е богата на холестерол, триглицериди, мастни киселини, холестеролови естери, сквалени, андрогени, въглехидрати, амоняк, железни йони. Функцията на апокринните жлези е неясна при хората, а при животните участват в поведенческите реакции, сексуално привличане, териториално маркиране. При хората се предполага, че участват в олфакторната комуникация.

Апоекринните жлези (glandulae sudoriferae apoeccrinae)

Апоекринните жлези (glandulae sudoriferae apoeccrinae) са локализирани единствено в аксилите на възрастните. Те са изградени от секреторно клъбце и дуктус, който се отваря директно на повърхността на кожата. Секреторното клъбце се състои от дилатирани (сходни на апокринните жлези) и недилатирани тубуларни сегменти (сходни на екринните жлези). Инервацията им е холинергична, но е възможна и адренергична.

Апоекринните жлези се развива по време на пубертета. Количеството на секретираната от тях пот може да бъде 10 пъти повече от това на екринните жлези. Броят им е по-голям при хора страдащи от хиперхидроза.

4.0, 11 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияФизиология