Начало Медицинска енциклопедия Анатомия Органи и системи Храносмилателна система Жлези на устната кухина

Жлези на устната кухина (glandulae oris)

Жлези на устната кухина (glandulae oris) - изображение

Жлезите на устна кухина са образувания, които произхождат от епителната тъкан на устната кухина. Функцията им е свързана с образуването и отделянето на слюнка, която допринася за формирането на хапка от сдъвканата храна, подпомага преглъщането й и осигурява първично ензимно разграждане на въглехидратните компоненти на храната. Жлезите на устна кухина се подразделят на две основни групи: малки и големи.

Малките слюнчени жлези - glandulae salivariae minores, са пръснати в лигавицата на устната кухина (gll. labials, gll. buccales, gll. palatinae, gll. linguales).

Големите слюнчени жлези - glandulae salivariae majores, представляват 3 чифтни органи, изградени от жлезисти делчета и притежават каналчеста система, която се отваря на повърхността на лигавицата в устната кухина чрез слюнкоотводни канали с различна дължина. Към тези органи се причисляват:

  • околоушна жлеза - glandula parotidea (parotis);
  • поддолночелюстната (подчелюстна) жлеза - gl. submandibularis;
  • подезичната жлеза - gl. sublingualis.

1. Околоушната (паротидна) жлеза се разполага пред и под външния слухов отвор, върху m. masseter в regio parotideomasseterica и е обвита от двата листа на fascia parotidea. Горната й част стига до ябълчната дъга, а долната - до нивото на angulus mandibulae, като граничи със задното коремче на m. digastricus и фасцията на поддолночелюстната жлеза. Тялото на жлезата има тристеннопризматична форма и на него се различават 2 части - дълбока и повърхностна. У израснали индивиди околоушната жлеза тежи 20-30 гр. Тялото на жлезата е обхванато от съединителнотъканна капсула, която изпраща във вътрешността му преградки, като го разделя на 5-6 големи дяла, които от своя страна са разделени на делчета.

През тялото на този жлезист орган преминават важни кръвоносни съдове и нерви, вървящи в различни направления. Външната каротидна артерия - a. carotis externa, в него се дели на двата си крайни клона - a. maxillaris (горночелюстна артерия) и a. temporalis superficialis (повърхностна слепоочна артерия). През жлезата преминават още: v. retromandibularis и притоците й, n. auriculotemporalis и n. facialis. От предно-горния участък на органа към вътрешната му повърхност излиза главният слюнкоотводен канал - ductus parotideus (канал на Стенсен). Той е дълъг около 4-5 см, дебел 2 мм и има лумен около 0,9 мм. Ходът на този канал върви по линията, която свързва устния ъгъл с антитрагуса на устната мида. Каналът на Стенсен преминава през m. masseter, достига бузата като пробива разположения в тази област мускул - m. buccinator, и се отваря в устната кухина на върха на т. нар. papilla ductus parotidei, която се намира срещу втория горен кътник.

Слюнчени жлези2. Подчелюстната слюнчена жлеза лежи в trigonum submandibulare, образуван от долната челюст и коремчетата на m. digastricus (двукоремчест мускул). Над нея се намира подът на устна кухина. Отвън тя е обвита от повърхностния лист на шийната фасция. Поддолночелюстната жлеза тежи около 15 гр. и има размер 15-20 мм. Главният слюнкоотводен канал - ductus submandibularis е дълъг около 5-6 см и достига caruncula sublingualis, където се отваря с едно или повече отвърстия. Жлезата е изградена от 8-10 големи дяла, разделени помежду си от преградки, които идват от капсулата.

3. Подезичната жлеза е част от големите слюнчени жлези на устна кухина. Разполага се в подезичната гънка, непосредствено под лигавицата на устната кухина и над m. milohyoideus. Встрани тя граничи с тялото на долната челюст, а медиално - с m. genioglossus. Подезичната жлеза тежи около 5 гр. и има делчест строеж, подобно на останалите големи слюнчени жлези. Изградена е от около 30-50 жлезички. Предната група обхваща около 10-20 от тях и се означава като голяма подезична жлеза. Само тя има общ слюнкоотводен канал - ductus sublingualis major, който се отваря до caruncula sublingualis. Останалите жлезички завършват със самостоятелни каналчета - ductuli sublinguales minores. По характер на секрета голямата подезична жлеза е смесена - серозна и слузна. Малките подезични жлезички са почти напълно слузни.

Строежът на големите слюнчени жлези показва някой характерни особености. Те са обвити от съединителнотъканна капсула - capsula glandularis, от която изхождат прегради - septa interlobaria и septa interlobularia, разделящи жлезите на дялове и делчета. Във всяко делче се разполагат крайните секреторни отдели на жлезата и между тях - изходни каналчета от различен порядък - интеркаларни, стриирани и интралобуларни. Между делчетата се разполагат по-големи интерлобуларни каналчета.

Строеж на големи слюнчени жлезиГолемите слюнчени жлези са сложни жлези, т.е. такива със силно разклонена система от отводни канали. Крайните секреторни отдели - portiones terminales, по форма са ацинозни или тубуло-ацинозни. Секретиращите клетки, които ги изграждат, са два вида - серозни (сероцити) и мукозни (мукоцити). В зависимост от клетъчния състав тези отдели биват чисто серозни, смесени (серозни и мукозни) и чисто мукозни. Непосредствено под секретиращите клетки се намират плоски клетки със звездовидна форма - миоепителни клетки.

Сероцитите са клетки с широка основа и стеснена върхова част. В тяхната основа се разполага клетъчното ядро, а във върховата им част са струпани секреторни гранули, съдържащи прекурсора на ензима амилаза, който влиза в състава на слюнката и разгражда въглехидратните компоненти на поетата в устната кухина храна.

Мукоцитите са с по-големи размери от серозните клетки и имат кубична или нискоцилиндрична форма. В тяхната цитоплазна се натрупват множество муцигенни гранули, които изместват ядрото на клетката към нейната базална част.

Кръвоснабдяването, лимфния отток и инервацията на големите слюнчени жлези на устна кухина е както следва:

  • Паротидната жлеза бива кръвоснабдявана от клончета на следните артериални съдове: a. auricularis profunda, a. temporalis superficialis, a. maxillaris, a transversa facei. Венозната кръв се оттича по v. retromandibularis, а лимфната течност - към шийните лимфни възли. Жлезата се инревира от парасимпатикови влакна на n. glossopharyngeus и от симпатикови влакна, идващи горния шиен възел по съответните сплетения, разположени периартериално.
  • Подчелюстната жлеза получава артериална кръв от клончета на лицевата артерия - a. facialis, а венозната й кръв се събира от едноименната вена. Лимфата й се дренира в подчелюстните лимфни възли. Парасимпатиковата й инервация се реализира от n. inermedius посредством ganglion submandibulare, а симпатиковата - от горния шиен възел.
  • Подчелюстната жлеза се кръвоснабдява от подезичната артерия - a. sublingualis. Венозната кръв на жлезата се оттича по v. sulingualis, която се влива в яремната вена - v. jugularis. Лимфата на жлезата, подобно на тази от подчелюстната жлеза, се оттича към подчелюстните лимфни възли. Инервацията на жлезата съответства на тази на подчелюстната жлеза.
3.5, 11 гласа

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА Жлези на устната кухина

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Категория