Начало Медицинска енциклопедия Анатомия Ембриология Специална ембриология Ембрионално развитие на пикочно-половата система Ембрионално развитие на половата система Ембрионално развитие на външните полови органи при мъжа и жената

Ембрионално развитие на външните полови органи при мъжа и жената

от 20 юли 2012г.

Ембрионално развитие на външните полови органи при мъжа и жената - изображение

Ранното ембрионално развитие на външните полови органи при мъжа и жената протича по сходен аналогичен начин.

В началото на 5-та ембрионална седмица мезенхимът прораства около клоакалната мембрана, при което се развиват две изпъкнали гънки, наречени клоакални гънки. В мястото на тяхното сливане, малко преди и над мембраната, се образува генитално хълмче (генитален туберкулум). При сливането си с уроректалния септум клоакалната мембрана се разделя на две части- предна урогенитална мембрана и задна анална мембрана. Разделителната линия, бъдещият перинеум, постепенно се разширява и удължава. Онази част от клоакалните гънки, които се намират около урогениталната мембрана се наричат урогенитални гънки, а тези, които се намират около аналната мембрана- анални гънки. В същата ембрионална седмица се наблюдава и развитие на лабиоскротални възвишения от двете страни на урогениталните гънки.

 През 6-тата ембрионална седмица се образува уретрална плочка поради вмъкването на ендодермален участък от крайната дефинитивна част на урогениталния синус в гениталното хълмче. Уретралната плочка се канализира и при мъжете образува по-дълъг и широк улей, в сравнение с този при жените.

През 7-ма седмица урогениталната мембрана се разкъсва и урогениталния синус влиза в контакт с амниалната течност. Гениталното хълмче се удължава и образува пениса, а зачатъкът на главичката на пениса и главичката на клитора се маркира от ствола на пениса чрез венечна бразда. През този индиферентен стадий в развитието на гениталиите е невъзможно полът да бъде определен. Определянето на пола е възможно едва след 12-та седмица или началото на 4-тия месец, когато под действие на дихидротестостерона външните мъжки полови органи стават различими. Перинеумът се удължава и разширява, лабиоскроталните гънки се сливат в една срединна линия в скроталния ръб (raphe scrotis) и се образува скроталната торбичка (скротум).

При жените в резултат от липсата на дихидротестостерон, първичният перинеум не се удължава и разширява както при мъжките индивиди. Лабиоскроталните и урогениталните гънки не се сливат в средна линия. Крайната част на урогениталния синус се превръща в преддверие на влагалището. Урогениталните гънки се преобразуват в малки срамни устни, а лабиоскроталните възвишения- в големи срамни устни.

По-късно семенниците и яйчниците се придвижват от първоначалната си позиция (около 12-ти гръден сегмент) в дистална посока. Миграцията е известна като десцензус (спускане, слизане надолу) на половите жлези и зависи от активността на един лигамент, известен като губернакулум (gubernaculum). Той се развива от мезенхима на надлъжна перитонеална гънка от двете страни на гръбначния стълб през 7-ма седмица. Горният край на този лигамент е прикрепен към долния полюс на гонадите, а долният край- към съединителната тъкан между развиващите се външни и вътрешни коси коремни мускули. В близост до долния край на лигамента се развива издаване на перинеума, известно като вагинален израстък на перинеума. Под този израстък се оформя бъдещият ингвинален канал.
През 8-та седмица вагиналният израстък увлича прикрепения в непосредствена близост губернакулум и постепенно се смъква каудално във формиращия се ингвинален канал. Увличат се слоеве от коремната стена, които по-късно се превръщат в обвивки на семенната връв (фуникулус сперматикус) и скротума.

Между 7-та и 12-та седмица извън ингвиналната част на губернакулума се скъсява и изтегля тестисите в близост до дълбокия ингвинален отвор. Там семенниците остават от 3-ия до 7-ия месец. След това настъпва нов десцензус като семенниците се намират в субсерозната тъкан на вагиналния израстък и чрез него попадат в мъдницата. Тази втора фаза на смъкване се дължи на редукция и скъсяване на губернакулума поради редукция на аморфния мукоиден матрикс, който преобладава в неговата стена. Движението на тестисите в каудална посока се подпомага и от действието на коремната преса и налягането на уголемяващите се коремни органи. През 9-ия месец, непосредсвено преди раждането, семенниците заемат своята крайна позиция в скроталната торбичка. Важно значение за пълноценното им смъкване там имат ефектите на мъжките полови хормони.

През първата година от развитието на новороденото вагиналният израстък облитерира напълно и от него остава тънка tunica vaginalis (вагинална обвивка), която се разполага пред тестиса.

При женските индивиди губернакулума не се скъсява. Той причинява десцензус на яйчниците през 3-ия месец и вмъкването им в широката маточна връзка, а оттам до постоянното им разположение в малкия таз. Добре развитият губернакулум се трансформира в две връзки, които прикрепват матката и яйчниците. Горната част на тубернакулума се преобразува в собствена яйчникова връзка (ligamentun ovarii proprium), а долната част на тубернакулума в ligamentum teres uteri (обла маточна връзка).

3.0, 2 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияФизиология