Начало Медицинска енциклопедия Анатомия Органи и системи Пикочно-полова система Отделителна система Екскреторни пътища на бъбрека

Екскреторни пътища на бъбрека (ductus excretio renalis)

Екскреторни пътища на бъбрека (ductus excretio renalis) - изображение

Екскреторните пътища на бъбрека включват малките и големите чашки, легенчето и пикочопроводът. По тези анатомични образувания отделената от бъбрека урина се оттича към пикочния мехур.

1. Малките чашки - calices renales minores, обхващат една, две, а понякога и три бъбречни пирамиди. Броят на малките чашки във всеки от бъбреците е от 8-9. Проксималната част на една малка чашка обхваща основата на папилата и се нарича свод - fornix. Дистално малките чашки се отварят в големите бъбречни чашки.

2. Големите чашки - calices renales majores, са обикновено две - горна и долна, но в много случаи биват и три. Големите чашки се сливат помежду си и образуват легенче.

3. Бъбречното легенче - pelvis renalis, заедно с малките и големи чашки, е разположено в бъбречния синус и има форма на фунийка, чийто стеснен край преминава през бъбречния хилус и се продължава в пикочопровода. На мястото на бъбречния хилус легенчето се локализира зад бъбречната артерия и вена.

Вариациите в броя и начина на формиране на чашките и легенчето се свеждат до три основни форми на екскреторните пътища. Тези форми отразяват последователните фази на неговото развитие.

  • Ембрионална форма, която е представена от малки чашки, които се отварят директно в едно широко легенче. При тази форма големите чашки не се наблюдават.
  • Фетална форма - при нея големите чашки преминават направо в пикочопровода, като липсва легенчето.
  • Зряла форма. При тази форма са оформени и трите съставки на проксималната част на екскреторното дърво - малките чашки, големите чашки и легенчето.

4. Пикочопроводът (ureter), представлява тръбесто образувание с дължина около 30 см и диаметър извън анатомичните стеснения около 7-8 мм. Той води началото си от областта на бъбречния хилус и се отваря в пикочния мехур. Пикочопроводът се разполага ретроперитонеално върху задната коремна стена и в малкия таз, като се разделя на разделя на три части: pars abdominalis (коремна част), pars pelvina (тазова част) и pars intramuralis (частта, разположена в пикочния мехур). Преминавайки по задната коремна стена пикочопроводът върви надолу и леко медиално, като се разполага върху предната повърхност на m. psoas major. С началната си част се допира до задната стена на дванадесетопръстното черво: от дясно - до pars descendens duodenalis, а отляво - до flexura duodenojejunalis. По-надолу той прекосява a. et v. testicularis у мъжа, а у жената - a. et v. ovarica. Преди преминаването си в малкия таз десният уретер прекосява долния край на корена на мезентериума - radix mesenterii, а левият - корена на mesocolon sigmoideum. В областта на прехода в малкия таз десният уретер заляга пред дясната a. iliaca externa, а левият - пред лявата a. iliaca communis.

В региона на малкия таз двата пикочопровода имат еднакво топографско разположение, което се различава при мъжа и жената. У мъжа уретера от тазовата стена се насочва надолу и медиално, прекосява отзад семепровода и близо до върха на семенното мехурче навлиза в пикочния мехур. При жената уретерът от страничната тазова стена върви надолу, медиално и напред в основата на широката маточна връзка, кръстосва маточните съдове (vasa uterina) покрай страничната стена на маточната шийка и влагалището, след което достига до пикочния мехур. Характерна особеност за пикочопроводите и при двата пола е, че при прекосяването на мехура те запазват стена си ясно обособена, поради което и в пределите на мехурната стена те представлява самостоятелен орган. Този участък от уретера се нарича pars intramuralis. Поради косото разположение на уретерите в мехурната стена, при изпълването на мехура с урина те се притискат и връщането на урина не е възможно.

По своето протежение пикочопроводът има три анатомични стеснения. Първото е в близост с мястото на излизането му от легенчето, второто е при навлизането му в малкия таз, а третото е при преминаването му през стената на пикочния мехур. На тези места неговият диаметър е 3-4 мм, за разлика от диаметъра извън анатомичните стеснения (7-8 мм).

Стената на чашките, легенчето и пикочопроводът се изгражда от три слоя:

  • лигавица - tunica mucosa;
  • мускулен слой - tunica muscularis;
  • адвентиция - tunica adveticia.

Лигавицата е покрита с преходен епител, който е непроницаем за вода и соли. Мускулния слой е представен от надлъжни и циркулярни гладкомускулни влакна. На голямо протежение те са организирани в два слоя - вътрешен, надлъжен, и външен, циркулярен. В долната 1/3 на уретера слоевете стават три - включва се и външен надлъжен. В областта на чашките гладките мускули на стената участват активно в тяхното напълване и изпразване. Съкращението на надлъжния мускулен слой води до разширение на чашките и изпълването им с урина, докато при съкращение на циркулярния слой настъпва стеснение на просвета им и изтласкването на урината в легенчето. По подобен начин се осъществява и функцията на мускулатурата в легенчето. Мускулният слой в пикочопровода е добре развит и чрез перисталтични съкращения реализира провеждането на урина от легенчето до пикочния мехур. Адвентицията на стената на екскреторните пътища е изградена от хлабава съединителна тъкан, която съдържа кръвоносни съдове и нерви.

Кръвоснабдяването на екскреторните пътища на бъбрека се осъществява от a. renalis, a. testicularis, aorta abdominalis, a. iliaca communis, a. iliaca interna и a. rectalis media. Венозният отток се извършва по обратен път, към системата на v. cava inferior. Лимфата от стената на уретера се провежда до лимфни възли, намиращи се около коремната аорта и хълбочните съдове.

Нервите на пикочопровода са симпатикови и парасимпатикови. Освен тях той се инервира и от сетивни, аферентни влакна от гръбначномозъчен произход.

3.0, 6 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияФизиология