Начало Медицинска енциклопедия Анатомия Органи и системи Сърдечносъдова система Венозен отдел на сърдечно-съдовета система Горна куха вена Вени на главата и шията

Вени на главата и шията

от 13 март 2015г.

Вени на главата и шията - изображение

Венозната кръв от областта на главата и шията се оттича в системата на вътрешната и външната яремна вена. Вътрешната яремна вена е основният колектор, който събира кръв от черепната кухина, очницата, меките тъкани на главата и органите на шията. Външната яремна вена играе ролята на второстепенен венозен съд, в който се оттича част от кръвта на меките тъкани в областта на главата и шията.

Вътрешната яремна вена - v. jugularis interna, представлява пряко продължение на sinus sigmoideus, като прехода се осъществява в областта на foramen jugulare. Началният участък на вената е разширен и се нарича bulbus superior venae jugularis (горна луковица). Тя има низходящ ход, като се разполага от латералната страна на външната сънна артерия, а след това латерално и от общата сънна артерия, покрита от m. sternocleidomastoideus. Вътрешната яремна вена се слива с подключичната вена в областта на angulus venosus. Малко преди това вената образува второ разширение - bulbus inferior venae jugularis. При повечето хора в долния й край се разполага клапа.

Притоците на v. jugularis interna се разделят на вътречерепни и извънчерепни.

Вени на главата и шията - вътречерепни притоци на вътрешна яремна вена:

  • синуси на твърда мозъчна обвивка - sinus durae matris;
  • вени на главния мозък - vv. cerebri;
  • вени на очницата и очната ябълка - vv. ophtalmicae;
  • вени на вътрешното ухо;
  • вени на черепните кости;
  • вени на твърда мозъчна обвивка - vv. meningeae.

1. Синусите на твърдата мозъчна обвивка представляват пространства, които се ограничават от външния и вътрешния лист на обвивката. В областта на мозъчния сърп се разполагат два синуса. Sinus sagittalis superior се намира по протежение на прикрепения ръб на мозъчния сърп към вътрешната повърхност на черепа. Sinus sagittalis inferior се разполага във вътрешността на неговия свободен ръб. Основен колектор на кръвта от венозните синуси са sinus transversum и неговото продължение sinus sigmoideus, който в областта на foramen jugulare продължава като v. jugularis interna. Двата синуса са разположени в едноименните бразди по вътрешната повърхност на тилната и слепоочна кост.

В областта на eminentia cruciformis на тилната кост се разполага confluens sinuum, от който започват в латерална посока левият и десния sinus transversum. Тук се вливат sinus sagittalis superior, sinus occipitalis, идващ отдолу по вътрешния тилен гребен, и sinus rectus, идващ отпред. Sinus petrosquamosus е непостоянен малък синус, който върви по вътрешната повърхност на слепоочната кост и се влива в sinus sigmoiseus. Sinus rectus се намира на мястото на свързване на мозъчния сърп с малкомозъчната палатка и представлява пряко продължение на v. cerebri magna. В него се влива sinus sagitalis inferior.

По горния ръб на пирамидата на слепоочната кост се разполага sinus perosus superior, а по долния - sinus perosus inferior, като и двата синуса се вливат в sinus sigmoiseus. Те приемат кръв от кавернозния синус - sinus cavernosus, който се разполага встрани от турското седло. Левият и десния синус се свързват един с друг посредством напречни анастомози, обозначавани като sinus intercavernosi. В кавернозния синус се влива v. ophtalmica superior и sinus sphenoparietalis. Посредством v. ophtalmica superior се осъществява анастомоза между вените на лицето и sinus cavernosus. По тази анастомоза инфекции от областта на горната устна и носа нагоре могат да причинят опасни за живота септични тромбози на кавернозния синус.

2. Вените на главния мозък са разделени на повърхностни и дълбоки вени на крайния мозък, вени на мозъчния ствол и вени на малкия мозък.

Повърхностните вени на крайния мозък - vv. superficiales cerebri, събира кръвта от мозъчната кора и прилежащите към нея периферни части на бялото мозъчно вещество. Те се вливат в синусите на твърдата мозъчна обвивка. Дълбоките вени на мозъка - vv. profundae cerebri, дренират кръвта от подкоровите образувания на крайния мозък, от междинния мозък и мозъчните стомахчета. Тези вени се вливат във v. cerebri magna. Повърхностните и дълбоките вени на крайния мозък образуват множество анастомози помежду си, които позволяват безпрепятственото оттичане на кръвта от главния мозък при непроходимост на отделни съдове или синуси.

Вените на мозъчния ствол - venae trunci encephalici, формират повърхностно сплетение. Венозните съдове от продълговатия мозък се оттичат в sinus occipitalis, sinus petrosus inferior или във вътрешната яремна вена. Вените от моста се оттичат в sinus perosus superior et inferior и sinus transversum, а вените от средния мозък - във v. magna cerebri.

Вените на малкия мозък оформят мрежи по неговата горна и долна повърхност. Една част от горните съдове се насочват към v. magna cerebri, а друга част - към sinus petrosus superior и sinus transversus. Вените от долната малкомозъчна повърхност се оттичат в sinus rectus, sinus occipitalis и sinus petrosus inferior.

3. Вените на очницата и очната ябълка са две - v. ophtalmica superior и v. ophtalmica inferior. Горната очна вена - v. ophtalmica superior, се образува в горно-медиалната част на очницата, където се свързва с v. angularis - приток на v. facialis. Тя се насочва назад, минава над n. opticus и през fissura orbitalis superior, като достига и се влива в sinus cavernosus. В този венозен съд се вливат притоци от очната ябълка, очните мускули, клепачите, конюнктивата, слъзната жлеза и областта на носа и челото.

Долната очна вена - v. ophtalmica inferior, се формира в долно-медиалната част на очницата от малокалибрени вени на долния клепач и слъзната торбичка. Тя се разполага по долна стена на орбитата и се присъединява към горната очна вена или направо в sinus cavernosus.

4. Вените на вътрешното ухо биват две групи. Едната група включва вени от предверието и полуокръжните канали, където се разполага органът на равновесието. Те се вливат в sinus petrosus superior. Втората група включва венозни съдове от областта на охлюва, където се локализира органът на слуха - vv. labyrinthi. Тези вени се оттичат в sinus petrosus inferior.

5. Вените на черепните кости биват два вида - vv. diploicae и vv. emissariae. Vv. diploicae се разполагат в специални канали на гъбестото костно вещество - diploe, на костите на черепния свод. Те се оттичат в синусите на твърдата мозъчна обвивка, но формират множество анастомози с вените на меките тъкани от областта на главата. В тези вени не се откриват клапи, поради което могат да провеждат кръв двупосочно, което е от значение за балансиране на кръвното налягане в синусите.

Vv. emissariae прекосяват черепните кости през специални канали и осъществяват пряка връзка между извънчерепните вени на главата и синусите на твърда мозъчна обвивка. Различават се отделни vv. emissariae в зависимост от костта, в която се разполагат каналите им.

Функция на емисарни вени имат и венозни сплетения, разположени в отвори и канали на черепната основа - plexus venosi canalis hypoglossi, foraminis ovalis, caroticus internus. Емисарните вени, подобно на тези от диплоето, могат да провеждат кръвта двупосочно и вземат участие в регулацията на кръвния отток от черепната кухина.

6. Вените на твърдата мозъчна обвивка имат малък калибър, с изключение на v. meningea media, която съпровожда едноименната артерия. Тя излиза през foramen spinosum и се влива в plexus pterygoideus.

Вени на главата и шията - извънчерепни притоци на вътрешна яремна вена:

  • vv. pharyngeae;
  • v. lingualis;
  • v. thyroidea superior;
  • v. facialis;
  • v. retromandibularis.

1. Vv. pharyngeae водят началото си от plexus pharyndeus, което предствлява венозно сплетение, разположено по задната и странична стена на гълтача. Сплетението от своя страна се свързва с вените на небцето, слуховата тръба и дълбоките шийни мускули, а също и с криловидното и гръбначното сплетение. Тези вени съпровождат a. pharyngea ascendens и се вливат в ствола на v. jugularis interna или в нейни притоци.

2. V. lingualis се образува в корена на езика от сливането на няколко венозни съда - vv. dorsales linguae, v. profunda linguae и v. sublingualis, съпровождащи едноименните артерии. Стволът на вената е има къс ход - тя се влива във вътрешната яремна вена или в лицевата вена.

3. V. thyroidea superior започва от венозното сплетение на горната част на щитовидната жлеза. В нея се оттичат vv. thyroideae mediae, v. sternocleidomastoidea и v. laryngea superior.

4. V. facialis (лицева вена) събира кръв от областта на разпространение на a. facialis и a. transversa facialis. Тя изхожда при медиалния очен ъгъл като v. angularis, където анастомозира с v. ophtalmica superior. От медиалния очен ъгъл лицевата вена се насочва низходящо и назад успоредно на едноименната артерия.

В ствола на v. facialis се вливат притоци от областта на челото - v. supreorbitalis и vv. supratrochleares, от долния и горния клепач, от долна и горна устна, от околоушна и подчелюстна жлеза, от m. maseter и мускулите на diaphragma oris. Освен тези притоци, лицевата вена приема съдове, които я свързват с други венозни области:

  • v. palatina externa - води началото си от сплетението на небцовите сливици, от вените на гълтача и мекото небце, като върви заедно с a. palatina ascendens и се влива в лицевата вена на равнището на подезичната кост;
  • v. profunda faciei - започва в дълбочината на fossa infratemporalis, където чрез своите корени се свързва с plexus pterygoideus, и представлява анастомоза на v. facialis с басейна на v. retromandibularis.

5. V. retromandibularis е продължение на v. temporalis superficialis. Тя се насочва надолу, преминава пред ушната мида, през околоушната жлеза, от задната страна на ramus mandibulae и от латералната страна на a. carotis externa. Под ъгъла на долна челюст тя извива напред и се свързва със ствола на v. facialis. От сливането на двата венозни съда се формира къс дебел ствол - v. facialis communis, която се оттича във v. jugularis interna.

По хода си v. retromandibularis приема венозни притоци с различен калибър, дрениращи кръвта от латералните области на главата, от ушната мида и външния слухов проход, тъпанчевата кухина, околоушната жлеза, долночелюстната става, канала на лицевия нерв.

Вени - притоци на v. retromandibularis, с по-голям калибър са:

  • vv. temporales superficiales - приемат кръв от подкожната венозна мрежа на черепния покрив и чрез vv. emissariae parietales се свързват със sinus longitudinalis superior;
  • v. temporalis media - разположена е под фасцията на слепоочния мускул и събира венозна кръв от последния;
  • vv. maxillares - съдове с къс ход и сравнително голяма калибър, представляващи основен дрениращ канал на криловидното венозно сплетение - те придружават едноименният артериален съд.

Криловидното сплетение - plexus pterygoideus, е разположено около mm. pterygoidei. В него се оттичат:

  • вени от всички дъвкателни мускули и от m. buccinator;
  • v. alveolaris inferior - от долната челюст;
  • v. sphenopalatina - от лигавицата на носна кухина;
  • vv. meningeae mediae.

Вени на главата и шията - външна яремна вена

Външната яремна вена - v. jugularis externa, се образува на нивото на angulus mandibulae при задния ръб на m. sternocleidomastoideus посредством сливането на два венозни корена:

  • заден клон - v. auricularis posterior, в която се оттича кръв от задната част на ушната мида и се свързва с v. emissaria mastoidea;
  • преден клон - представлява широка анастомоза, идваща от v. retromandibularis.

След образуването си външната яремна вена върви надолу по външната страна на m. sternocleidomastoideus. Тя лежи в слоя от съединителна тъкан между платизмата и повърхностния лист на шийната фасция. С долния си участък тя преминава в надключичната област, пробива фасцията и се отваря в angulus venosus или в крайните участъци на вътрешната яремна или подключична вена.

Освен формиращите я два корена, във v. jugularis externa се вливат още:

1. V. occipitalis приема кръвта от тилната област на главата. Тя се влива във вътрешната яремна вена малко под мястото на образуване на последната, а в някои случаи се отваря във v. auricularis posterior.

2. V. suprascapularis съпровожда едноименната артерия и се отваря в долната част на външната яремна вена или в подключичната вена.

3. Vv. transversae cervicis вървят заедно с едноименната артерия и обикновено се вливат в долната част на външната яремна вена.

4. V. jugularis anterior води началото си от подкожните вени на брадичката, като преминава по m. mylohyoideus и m. sternocleidomastoideus успоредно на срединната линия. В долния участък на шията, на 1-2 см от горния ръб на гръдната кост тя пробива повърхностния лист на шийната фасция и преминава в spacium interaponeuroticum suprasternale. В тази област между двете предни яремни вени се формира дъговидна анастомоза - arcus venosus juguli. След този участък вената се насочва встрани и се отваря във v. jugularis externa, малко преди нейното устие.

5.0, 1 глас

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Категория