Начало Медицинска енциклопедия Анатомия Органи и системи Нервна система Периферна нервна система Черепномозъчни нерви Блуждаещ нерв

Блуждаещ нерв (nervus vagus)

Блуждаещ нерв (nervus vagus) - изображение

Блуждаещият нерв (nervus vagus, CN XII) е дванадесетия черепномозъчен нерв, който се характеризира с най-голяма дължина и обхват на инервираните от него структури, спрямо останалите черепномозъчни нерви.

Терминалните ядра на нерва са разположени в продълговатия мозък и към тях спадат:

  • nucleus ambiguus - моторно ядро;
  • nucleus solitarius - сетивно ядро;
  • nucleus dorsalis nervi vagi - парасимпатиково ядро.

Блуждаещият нерв започва с отделни коренчета, които се появяват в задната странична бразда на продълговатия мозък, и изхожда от черепната кухина през foramen jugulare (яремен отвор) заедно с езиково-гълтачовия нерв (n. glossopharyngeus), акцесорния нерв (n. accessorius) и вътрешната яремна вена (v. jugularis interna). Сетивната част на нерва формира два ганглия: горен - ganglion superius, намиращ се в яремния отвор, и долен - ganglion inferius, локализиран на нивото на втори шиен прешлен.

В областта на шията n. vagus се помества в задната бразда, оформена от допирането на a. carotis communis (обща сънна артерия) и v. jugularis interna. В гръдната кухина левият блуждаещ нерв преминава пред аортната дъга, а десният - пред дясна подключична артерия, по-надолу двата нерва се разполагат от двете страни на хранопровода и с него прекосяват диафрагмата през hiatus esophageus. В коремната кухина левият n. vagus приляга към предната повърхност на стомаха, а десния - към задната. В горната част на коремната кухина нервът образува вегетативни парасимпатикови сплетения около вътрешните органи.

В зависимост от областите, които инервира, блуждаещият нерв е условно разделен на:

  • главово-шийна част;
  • гръдна част;
  • коремна част.

Към клоновете на гавово-шийната част се отнасят:

1. Ramus meningeus (менингеален клон) изхожда от ствола на нерва на нивото на яремния отвор и се разклонява в твърдата мозъчна обвивка (dura mater) на задна черепна яма.

2. Ramus auricularis представлява сетивен клон. Той се отделя непосредствено под ganglion superius, преминава през canalicus mastoideus и fissura petromastoidea като достига и инервира кожата на ушния канал по неговата задна и долна повърхност. Тактилната стимулация на нервните окончания в тази област води до забавяне на сърдечната честота, поради рефлексна възбуда на парасимпатиковото ядро на нерва - nucleus dorsalis nervi vagi.

3. Rami communicantes (съединителни клончета) свързват нерва с девети, единадесети и дванадесети нерв, като и със симпатиковия ствол truncus sympathicus.

4. Ramus pharyngeus (гълтачов клон) взема участие във формирането на фарингеалното сплетение - plexus pharyngeus. Той е нерв със смесена функция - инервира мускулите на гълтача и на мекото небце (без m. tensor veli palatini) и фарингеалната лигавица.

5. Ramus lingualis (езиков клон) е изграден от сетивни и сетивновкусови нервни влакна, инервиращи лигавицата в областта на корена на езика.

6. N. laryngeus superior (горен гръклянен, ларингеален нерв) изхожда непосредствено под ganglion inferius, върви напред и надолу и при големия рог на подезичната кост - os hyoideum, от него се отделят два основни клона:

  • ramus externus (външен клон) - моторен нерв, инревиращ m. cricothyroideus на гръкляна и m. constrictor pharyngis inferior;
  • ramus internus (вътрешен клон) - сетивен нерв, който преминава през отвор в membrana thyrohyoidea и се разпада на крайните си окончания в лигавицата на ларинкса над нивото на гласните връзки. Чрез ramus communicans се свързва с долния ларингеален нерв.

7. Rami cardici cervicales superiores представляват най-често три клончета, които се насочват низходящо по съдово-нервния сноп на шията като достигат до plexus cardiacus (сърдечно сплетение). Клончетата, окончаващи върху аортната дъга са известни във физиологията като n. depresor.

Клонове на блуждаещия нерв

Клонове на гръдната част на блуждаещия нерв:

1. Десният и левият n. laryngeus recurrens (възвратен ларингеален нерв) има различен ход. Десният заобикаля отпред, отдолу и отзад дясната подключична артерия, докато левият преминава по описания начин около аортната дъга. Във възходящо направление те се разполагат от двете страни на хранопровода и трахеята. От нерва се отделят rami cardiaci cervicales inferiores за сърдечното сплетение и завършва като n. laryngeus inferior, който инервира мускулите на гръкляна (с изключение на m. cricothyroideus) и лигавицата му под нивото на гласните връзки.

2. Rami cardiaci thoraci - достигат до сърдечното сплетение.

3. Rami tracheales et bronchiales се отправят към трахеята и белите дробове като формират белодробния плексус - plexus pulmonalis. Бронхиалните клонове се разклоняват в стените на бронхите.

4. Rami oesophagei достигат хранопровода и образуват plexus oesophageus в неговата стена.

Коремните клонове на блуждаещия нерв:

1. Trucus vagalis anterior се образува от левия n. vagus. Той изгражда сплетение по предната стена на стомаха - plexus gastricus anterior, от което се отделят клонове към стомашната стена - rami gastrici, и към черния дроб - rami hepatici. Последните от своя страна формират сплетени в областта на porta hepatis.

2. Truncus vagalis posterior е образуван от десния блуждаещ нерв. Този ствол оформя задното стомашно сплетение - plexus gastricus posterior, от което изхождат rami coeliaci - клончета, преминаващи през plexus coeliacus и в състава на сплетенията около съдовете в тази област достигат до различни коремни органи: слезка, задстомашна жлеза, бъбреци (rami renales), тънко и дебело черво (с изключение на низходящо ободно черво, сигма и право черво).

Блуждаещият нерв реализира сетивната, моторна и парасимпатикова инервация на множество анатомични структури, сред които са: кожата на външния ушен канал; лигавицата на езика в областта на неговия корен; напречнонабраздени мускули на ларинкса, фаринкса и мекото небце; вътрешни органи в областта на шията, гръдна и коремна кухина. Вътрешните органи са инервирани от парасимпатиковите влакна на нерва, като гладката мускулатура получава висцеромоторна инервация, жезните структури - секреторна, а сърцето - функционална. Тези органи биват инервирани и от висцеросетивни влакна на n. vagus, като такива достигат до тях и по симпатиковите нерви.

5.0, 1 глас

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Категория