Начало Медицинска енциклопедия Алтернативна медицина Йоден недостиг и природни източници на йод

Йоден недостиг и природни източници на йод

Йоден недостиг и природни източници на йод - изображение

Защо ни е необходим йод?

Йодът е основен компонент на хормоните на щитовидната жлеза тироксин на (Т4) и трийодтиронин (Т3). Те регулират важни биохимични реакции, включително синтеза на протеини, ензимната активност и метаболизма. Необходими са и за правилното развитие на скелета и централната нервна система (ЦНС) при фетуси и новородени.

ЙодФункцията на щитовидната жлеза се регулира основно от тироид-стимулиращия хормон (TSH), известен също като тиреотропин. Той се секретира от хипофизната жлеза, с цел да регулира хормоналния синтез от щитовидната жлеза и да предпази организма от хипо- или хипертиреоидизъм. Недостигът на йод е сигнал за секреция на TSH (механизъм на обратна връзка), повишена абсорбцията на йод от щитовидната жлеза, синтез и освобождаване на Т3 и Т4. При липса на достатъчно йод, нивата на TSH остават трайно повишени и това води до уголемяване на щитовидната жлеза и гуша, в отговор на организма да „улови“ повече йод от кръвообращението, за да произвежда хормони на щитовидната жлеза. Въпреки това, твърде ограниченият прием на йод може да намали производството на хормони на щитовидната жлеза, дори при наличие на повишени нива на TSH.

Йодът има и други физиологични функции в организма. Например, изглежда да играе роля в имунната реакция и може да има благоприятен ефект при дисплазия и фиброкистозна болест на гърдите. Още по темата в Лечебно действие на йода.

Значението на йода за организма е безспорно. Йодният дефицит оказва неблагоприятни ефекти върху растежа и развитието и е най-честата причина за предотвратима умствена изостаналост в света. Недостигът на йод по време на бременността и в ранното детство може да доведе до необратими последици. Как обаче може да предотвратим всички тези негативни ефекти?

От къде можем да си набавим допълнително количество йод?

природни източници на йодЙодът е широко разпространен в природата елемент, който се съдържа в малки количества във водата, въздуха, почвата и почти всички живи организми, от растенията до бозайниците. Неговите соли са лесно разтворими във вода, така че, основният „склад“ на йод са моретата и океаните.

Човек получава йод преимуществено с храната, но относително малки количества поема от въздуха и водата. Водорасли, риби, миди и други морски същества образуват йод в телата си. В един тон изсушени морски водорасли, може да се съдържат до 5 кг йод. Ето защо, основните източници на йод в храната са морски дарове като риба, морски водорасли, миди, скариди и други.

Концентрацията на йод в сухоземните растения и животни е пряко свързана с почвата, върху която те живеят. Ако са разположени в зони, близко до морето, там почвата е значително наситена с йод и съответно, растенията също ще са богати на йод. Животните, които се хранят с такива растения, също ще съдържат повече йод. Колкото по-отдалечена от морето е зоната (планини, големи равнини), толкова растенията и животните там са бедни на йод.

Йодът в храните и йодираната сол присъства в няколко различни форми, включително натриеви и калиеви соли, неорганичен йод, йодат и йодид. Йодът рядко се среща под формата на елемент, а по-скоро като сол. Поради тази причина по-скоро е йодид, а не йод. Йодидът се абсорбира бързо и почти напълно в стомаха и дуоденума.

Природни източници на йод:

  • тлъсти риби (шаран, сом, сьомга, херинга, скумрия), рибено масло, морски дарове, морски водорасли
  • ябълки, грозде, череши, сливи, кайсии (само когато са отгледани върху богати на йод почви)
  • сирене, кашкавал, мляко (само, ако са добити от животни, отглеждани в райони богати на йод)
  • цвекло, марули, домати, моркови (само когато се отглеждат върху богати на йод почви)

Йодно съдържание на някои храни в микрограма на 100 грама продукт:

сладководни риби (сурови) - 243
морска треска - 200
сьомга - 200
писия - 190
пресни скариди - 190
пушена скумрия - 145
треска - 130
скариди - 110
свежа скумрия - 100
Херинга прясна - 92
Херинга солена - 77
Сладководни риби (варени) - 74
сурови стриди - 60
Замразени филета от риба - 27
овес - 20
гъби - 18
топени сирена - 18
яйца (среден размер, М) - 18
свинско месо - 16.7
пълномаслено мляко - 19
нискомаслено мляко - 17
обезмаслено мляко - 15
масло - 9
зелени подправки - 15
боб - 12.5
спанак - 12
говеждо месо - 11.5
скариди пържени - 11
мляко и млечни продукти - 11
твърди сирена (като Едам) - 11
грах - 10.5
пшенично брашно - 10
бял хляб - 9
ръжен хляб - 8.3
зеленчуци - 10
цвекло - 6.8
моркови - 6.5
зеле - 6.5
картофи - 5.8
елда - 3.5
плодове - 2
кренвирши - 2
месо (средно) - 3

Храни богати на йодПри сравняването на количеството йод в различните продукти става ясно, че без присъствие на достатъчно количество риба и морски дарове в диетата, не може да си набавим достатъчни количества йод. В крайна сметка, за да се осигури необходимото количество йод, без морска храна, е необходимо да пием повече от един литър мляко или да ядем почти 2 кг месо, добити от животни, които са получили достатъчно количество храна, богата на йод. Освен това, дори в присъствието на морска храна в диетата, съдържанието на йод в тях е силно зависимо от условията, при които тя се получава и съхранява. Замразяването и интензивната топлинна обработка значително намаляват количеството йод в крайния продукт.

Какво може да повлияе върху нивото на йод в организма?

Освен растителни източници на йод, съществуват и растения антагонисти. Соята, лененото семе, сурово зеле (зеле, брюкселско зеле, броколи, карфиол) съдържат вещества, които потискат усвояването на йода (гоитрогени). Такива растения се означават като „струмогенни“, т.е формиращи гуша. Често консумацията на соеви продукти и зеле в големи количества може да доведе до сериозен недостиг на йод и компенсаторно увеличаване на щитовидната жлеза.

Освен струмогенните зеленчуци, усвояването на йода значително се повлиява от прекомерното хлориране на водата, както и от твърде интензивното флуориране на водата и/или пасти за зъби. Липсата на витамини А и Е, термичната обработка на храната също оказват подобно действие.

За да се компенсира недостига на йод в храната, се прибягва до йодопрофилактика. Тя може да бъде индивидуална или масова.

Масовата йодопрофилактика се осъществява посредством допълнително обогатяване с йод на обикновени храни, като сол, брашно, мляко. За съжаление, част от йода в солта се разрушава при топлинна обработка. Поради това, при някои рискови групи, наред с масовата профилактика се използва и индивидуална, посредством различни добавки и лекарства обогатени с йод.

При кои хора има повишен риск от йоден дефицит?

Хора живеещи в региони с дефицитни на йод почви. Такива са предимно планинските области, както и речни долини, предразположени към наводнения. Хората в тези райони са изложени на риск от йоден дефицит, освен ако не им е осигурен постоянен достъп до йодирана сол или храни, произведени извън йод-дефицитнтите зони.

Консумация на храни, съдържащи гоитрогени. Консумацията на храни, съдържащи вещества, които пречат източници на гоитрогенина усвояването на йод в щитовидната жлеза може да изостри йодния дефицит. Храни с високо съдържание на гоитрогени включват соя, зеле, броколи, карфиол и други кръстоцветни зеленчуци. Недостигът на желязо и витамин също могат да действа като гоитрогени. Тези фактори са от значение преди всичко при хората, живеещи в области предразположени към недостиг на йод. За повечето хора, които приемат разнообразна и балансирана храна, консумацията на гоитрогени в разумни количества не е проблем.

Хора, които не използват йодирана сол. Употребата на йодирана сол е Йодирана солнай-широко използваната в световен мащаб стратегия за контрол на йодния дефицит. В момента около 70 % от домакинствата в света използват йодирана сол, но йодният дефицит все още е широко разпространен проблем в някои региони. Световната здравна организация (СЗО) съобщава, че 52 % от населението в Европейския регион страда от недостиг на йод. Според УНИЦЕФ само около 49 % от домакинствата в Европа (извън Западноевропейския подрегион) имат достъп до йодирана сол. Йодната недостатъчност също е широко разпространена в Африка, Югоизточна Азия и региона на Източното Средиземноморие, където процентът на употреба на йодирана сол е приблизително 47 % до 67 %. В световен мащаб се смята, че 31% от децата в училищна възраст нямат достъп до йодирана сол.

Интересни факти за йода и йодния недостиг:

  • През целия си живот, човек използва само 3-5 грама йод (около една чаена лъжичка).
  • Човешкото тяло съдържа около 25 мг йод, 15 мг, от които се намират в щитовидната жлеза.
  • В морските води, богати на йод, живеят най-големите животни на нашата планета (китове, с тегло до 150 тона) и най-големите столетници (морските костенурки 200-300 години). В крайбрежните райони тревната растителност расте значително по-висока, отколкото в равнините или в планините.
  • Гуша е общо наименование за всички болести, които протичат с увеличен размер на щитовидната жлеза. При птиците, с понятието гуша се означава разширяване на хранопровода, което се използва за съхранение на хранителни продукти. Тази издутина при птиците се оприличава с разширението на шията в областта на щитовидната жлеза при човек.
  • Името йод произлиза от гръцкото ”iodes” - лилаво, тъй като йодните пари имат наситен тъмнолилав цвят.
  • Йодът е открит през 1811 година от френския химик Бернар Куртоа. Той го е получил от водорасли. Легендата разказва, че любимата му котка, съборила от масата два съда, единият от които съдържал алкохолен разтвор на пепел от морски водорасли, а другият сярна киселина. При смесването им насред лабораторията се образувал красив тъмнолилав облак. Това било йод.
  • Йодираната сол не се препоръчва за осоляване или консервиране, тъй като продуктите могат да ферментират по-бързо или да горчат.
  • Йодираната сол има много малък срок на годност. След 3-4 месеца по-голямото количество йод се изпарява от нея, така че трябва да се съхранява в плътно затворен контейнер.
  • Йодният дефицит е проблем в 153 държави по света. В Европа само четири страни никога не са се сблъсквали с недостиг на йод и неговите последствия. Това са Исландия, Финландия, Норвегия и Швеция.
  • Има теория, че смъртта на неандерталците преди 3000 години е свързана с липсата на йод в диетата. Това е довело до намаляване на умствените способности и тежка физическа слабост.
  • В епохата на Възраждането „подутият“ женски врат при разширена щитовидна жлеза се е считало за много красиво. В Картини от това време, повечето жени и деца (включително Мадоната с Младенеца) са изобразявани с признаци на дифузна гуша. Това вероятно се дължи на широкото разпространение на болестта по това време.
  • Първото масово изследване на хора, целящо установяване на заболяване на щитовидната жлеза е свързано с Наполеон. Фактът, че много млади хора от планинските райони, където той се е опитвал да идентифицира дали служещите са страдали от недостиг на йод с всичките му последствия – гуша, загуба на слуха, рязък спад на интелигентност. Това ги правило неподходящи за служба в армията. Ето защо, Наполеон наредил да се палпира щитовидната жлеза на всички новобранци и да не се допускат до служба тези, при които тя е значително увеличена.

Източници:

http://iodomarin.com/prirodnye_istochniki-ioda/index.phtml
https://ods.od.nih.gov/factsheets/Iodine-HealthProfessional/

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

БотаникаХранене при...Здравни съветиСнимкиЛюбопитноЛеченияСъставкиСпортАлтернативна медицинаХрани и ястияНовиниКлинични пътекиМедицински изследванияИстория