Начало Медицинска енциклопедия Алтернативна медицина Гъба Чага - пазител на здравето и лечител на рак

Гъба Чага - пазител на здравето и лечител на рак

Гъба Чага - пазител на здравето и лечител на рак - изображение
  1. Как да познаем гъбата Чага?
  2. Кога и къде може да открием гъба Чага?
  3. Обработка на Чага
  4. Чага по света
  5. Ползи за здравето
  6. Чага у нас

Гъбата Чага, известна още като Clinker Polypore по същество представлява патоген (паразит), предизвикващ заболяване по някои дървета - предимно по брезите, но и някои други, като бук, бряст, клен, елша. Макар и непривлекателна на външен вид, гъбата Чага се оказва изключителна важна, не само за горите, но и за човека.

Обикновено гъбата Чага започва растежа си върху наранен участък от брезовата кора. Интересното е, че големите черни израстъци и образувания не дават спори, като вероятно функционират като предотвратяват затварянето на „раната“ на дървото, тъй като това би лишило гъбата от кислород. Този етап от гъбата е описан като безполова форма (официално наречена "Sclerotium“). Половият етап (образуването на спори) от развитието започва след смъртта на дървото, под кората, под формата на кръпка или петно от разлято белезникавокафяв порест материал. Нараняването на кората на брезата е отключващ и в голяма степен нужен фактор за начало на половата форма на гъбата. Този етап обаче рядко се забелязва, тъй като остава под кората.

Все още има много да се учи за този организъм, но има данни, че инфекцията с Чага настъпва след предварителна инвазия на друга гъба, наречена Nectria.

Как да познаем гъбата Чага?

Гъба ЧагаВъншната повърхност на Чага е тъмнокафява до черна, изключително твърда и силно напукана. Понякога, може да се видят следи от жълтеникава материя във вътрешността. Често е оприличавана на гангрена или дървени въглища. Някои от парчетата по външната повърхност могат да бъдат силно чупливи и да се отделят лесно.

Вътрешността на Чага е с жълт до жълто-кафяв цвят, на места с примеси на бяло и умерено твърда, леко камениста, подобна на корк текстура.

Кога и къде може да се открие гъба Чага?

Най-често, гъбата Чага се открива върху жълта или бяла бреза. Възможно е да се развие и върху сива бреза, но по-характерни за сивите брези са гъбите от вида Брезова праханова гъба (Piptoporus betulina). Тъй като, сивите и белите брези понякога се кръстосват помежду си, точна идентификация на дървото може да бъде трудна. Има съобщения, че Чага може да расте и върху дъб или габър, но според по-актуална информация, най-добри лечебни качества притежава тази върху брезите. По-старите дървета са по-често засегнати от растежа на Чага, макар че не е изключено да се открие и върху по-млади или на средна възраст дървета. Дървета, чиято кора е наранена или частично отстранена (т.нар Scarred trees) или такива нарязани на трупи за дървен материал също могат да развият Чага.

Може да се открие целогодишно, тъй като съществува върху дървото много години, но расте основно през лятото и есента. Широко разпространена е в Северна Америка и ареала на разпространение на хартиената бреза (Betula papyrifera).

Понякога Чага расте на височина 3 до 9 метра височина, което представлява изключително предизвикателство за събирането й. В действителност, гъбата Чага може да бъде забелязана по-лесно през зимата, тъй като често расте високо по дърветата, където обилната зеленина през лятото може да я закрие. Обикновено за отстраняването на гъбата е нужна брадвичка, а в някои случаи и чук. По-лесно е отстраняването й, когато е замръзнала.

Обработка на Чага

Чага обикновено се използва под формата на чай или тинктура. Първоначално е добре да се приема в по-малки количества.

Нарязване и изсушаване

Обработка на ЧагаЧага може да се използва в пресен вид, но обикновено предварително се изсушава. За целта е нужно да бъде нарязана на малки парчета. Изсушаването трябва да става при температура около 43°С до 51ºС. Сушенето при тази температура трябва да продължи най-малко 24 часа, след което трябва да се остави още няколко дни в сухо помещение. След това, отново изсушете на посочената температура за още 24 часа или докато изсъхне напълно.

Според опита на хора, които използват гъбата редовно, изсушаването може да се извърши като гъбата се постави върху ламаринената повърхност на бойлера, но това отнема повече време. Топло таванско помещение също върши добра работа. След пълното изсушаване, гъбата Чага трябва да бъде натрошена на по-фини частици, в мелничка за месо или блендер. Може да се използва и кухненско ренде, за да настържете толкова, колкото Ви е необходимо.

Така смляна или настъргана Чага е готова за приготвяне на чай или тинктура.

Приготвяне на чай от гъба Чага

Чай от ЧагаЗа получаване на чай с най-добри лечебни ползи, се препоръчва да се изварява в продължение на 15 минути до 2 часа. Полученият чай може да изглежда по-тъмен отколкото сте очаквали, но ще установите, че е с изненадващо добър вкус. Освен това, може да се съчетава отлично с други билкови чайове и подправки.

 

 

Приготвяне на тинктура от Чага

Приготвяне на тинктура от ЧагаТинктура от Чага може да се направи с помощта на алкохол и вода. Използването на водка 80 или 100 proof също е добър избор за приготвяне на тинктурата. Напълнете подходящ съд (бутилка или буркан) наполовина с прах от Чага и допълнете останалата половина с водката. Оставете да престои няколко дни до 2 седмици. Прецедете през обикновена цедка, след което прекарайте отново през филтър (цедка) за кафе. След като течността спре да капе, може да притиснете леко. Това води до получаване на „първичен екстракт“. Може да използвате остатъците от прецедения вече екстракт от чага и да ги изварите във вода. Когато течността намалее наполовина, прибавете я към първичния екстракт. Този процес на „двойна екстракция“ ще направи тинктурата по-мощна. Алкохолната концентрация трябва да се поддържа най-малко 25 %.

Чага по света

Гъбата Чага е била напълно непозната в Западния свят, докато руският автор и по-късно Нобелов лауреат, Александър Солженицин я включва в романа си The Cancer Ward, публикуван през 1968 година. В него се разказва за местен лекар, който забелязал, че бедните селяни никога не страдали от рак. Той отдал това на факта, че те не можели да си позволят скъпи чайове и лекарства и използвали настойка от Чага. Смята се, че този роман е биографичен, тъй като самият Солженицин е страдал от рак.

През 1955 година гъбата Чага е одобрена като лекарство против рак в Русия. Оттогава, пречистен екстракт от Чага се произвежда и продава, освен в Русия, в Източна Европа и Япония.

Лекарствен продукт, наречен Бефунгин се използва в Русия за лечение на рак от 1960, а днес вече, то може да се открие и у нас.

В Сибир я наричат „Гъба на безсмъртието“ и „Дар от Боговете“. В Китай я възприемат като „Цар на растенията“ (макар че гъбата не е растение), а за японците, тя е „Диамантът на гората“.

Фактът, че климатичните условия в основния й ареал на разпространение са изключително сурови е допринесъл за концентрация на мощни активни вещества в нея, които я правят силно устойчива на неблагоприятни влияния и същевременно, ценен лек за редица болести и нарушения в организма.

Гъбата Чага причинява значителна загуба на брезовия дървен материал, но това, в крайна сметка няма опустошителни последици за популацията на брезата и не е известен начин за контролиране на това. В крайна сметка, това е част от развитието на горите и екосистемите.

От друга страна, гъбата Чага се оказва значително полезна за човека. Фактът, че климатичните условия в основният й ареал на разпространение са изключително сурови е допринесъл за концентрация на мощни активни вещества в нея, които я правят силно устойчива на неблагоприятни влияния и същевременно, ценен лек за редица болести и нарушения в организма.

Ползи за здравето

Гъбата Чага е използвана като тоник и чай от Сибирците в продължение на стотици години. В руската народна медицина се използва за лечение на рак на стомаха и рак на белия дроб, но се счита за също толкова ефективна и за други стомашни и чревни заболявания като гастрит, язва, колит и обща болка.

Днес има и научни изследвания в подкрепа на твърдението за лекарствените употреби на гъбата. Една от новите и окончателни аналитични изучавания на Чага е извършено от Dr. Kirsti Kahlos, специалист по фармакогносия в Училището по фармация към Университета в Хелзинки, Финландия (The School of Pharmacy, University of Helsinki, Finland). Разбира се, все още са нужни допълнителни контролирани проучвания с хора, но в лабораторни условия, различни съставки на Чага са проявили активност за намаляване на растежа на някои видове ракови клетки, поддържане на имунния отговор и антивирусни свойства.

Един от най-активните от тях е определен като инотодиол.

Принос има и съединението бетулин. Бетулинът всъщност произлиза от дървото на брезата, което гъбата поглъща и го превръща във форма, която може да бъде приемана през устата. Наличието на бетулинова киселина в Чага гъби или бетулин инхибира туморния растеж, убива туморните тъкани и клетки;

Други изследователи са открили, активни полизахариди, често срещани и в други медицински гъби като Майтаке и Шийтаке. Тези полизахариди са известни с имуностимулиращите си свойства.

Освен срещу рак, в народната медицина Чага се използва и срещу различни стомашно-чревни проблеми, туберкулоза, хипертония, вирусни инфекции, сърдечно-съдови заболявания и диабет. Неотдавна привлича вниманието и като потенциално средство за терапия на ХИВ инфекция.

Лечебните ефекти на гъбата Чага включват още:

  • Различни проучвания и изследвания са установили, че консумацията на гъба Чага осигурява защита от оксидативно увреждане на ДНК на човешки лимфоцити;
  • Чага гъба е сигурен залог, когато става въпрос за създаване на общо чувство за благосъстояние, увеличаване продължителността на живота, забавяне признаците на стареене;
  • Когато се прилага върху кожата, помага за лечението на рани и обриви;
  • Когато се приема през устата, под формата на прах, чай или вдишване на изпаренията от Чага, стимулира имунната дейност и запазва младежкия вид;
  • Може да поправя увредено ДНК чрез продукция на интерферони и може да инхибира окислението, предизвикано от свободните радикали. Това може да намали хипоксията в организма и да повиши устойчивостта на организма;
  • Подобрява метаболитните процеси в клетките, стимулира обмяната на веществата и има противовъзпалителен ефект.
  • Може да помогне за ефективно отстраняване на песъчинки и камъни в бъбреците.

Чага у нас

Билкарят Бай КольоПрез последните години гъбата Чага доби широка популярност и у нас. Огромен принос за това има всеизвестният билкар Никола Атанасов, по-известен като Бай Кольо от Асеновград. Известен, още и като знахаря на Фидел Кастро, той използва Чага за лечение на тумори и рак. За гъбата, Бай Кольо казва: „Най-много се търси гъбата Чага, която е против рак. Тя расте по белите брези и я има най-много в Русия. Туй ми го казаха българите, които са били на работа в Коми. Че лекува рак, разбрах случайно.“

Ако имате здравословни проблеми и приемате лекарства, има вероятност да настъпи взаимодействие, затова обсъдете предварително това с лекаря си!

Гъбата Чага не бива да се използва по време на бременност и кърмене!

Източници:
http://mushroom-collecting.com
http://www.mushroomexpert.com
http://northernwoodlands.org
http://www.chagamushroom.com
htm https://ybertaud9.wordpress.com
http://www.asenovgradnews.com

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

БотаникаАлтернативна медицинаИсторияМедицински изследванияЛеченияЗдравни съветиЛайфстайлЛюбопитноНовиниАнкетиНормативни актовеКлинични пътекиЗаведенияСпециалисти