Начало Медицинска енциклопедия Алтернативна медицина Алтернативни подходи в терапията на аутизъм

Алтернативни подходи в терапията на аутизъм

Алтернативни подходи в терапията на аутизъм - изображение
  1. Симптоми на аутизъм
  2. Диета и добавки при аутизъм
  3. Хипербарна кислородна терапия
  4. Музикална терапия при аутизъм
  5. Терапия с животни
  6. Неврофийдбек

Аутизъм е състояние, отнасящо се до широк спектър от нарушения в развитието, което може да бъде вродено или да се развие малко след раждането. Тази група от нарушения формира т.нар аутистичен спектър (ADS).

Разстройствата от аутистичния спектър се характеризират с нарушения в социалното общуване и взаимодействие с други хора. Често срещани при тези състояния са проблеми с говора и разбирането на езика от най-ранна възраст. Децата аутисти често се затрудняват, когато играят с други деца, тъй като трудно разбират правилата на игрите. Тийнейджърите аутисти трудно разбират модните увлечения на връстниците си, техните хобита и модел на поведение.

Симптомите на аутизъм и тежестта им се различават значително, от леки отклонения в различните сфери на общуване, до тежки поведенчески нарушения и липса на говорим език, пречещи на нормалното общуване и ежедневието. Някои деца и тийнейджъри може да са добри в изкуство, музика и компютри, точно толкова, колкото и връстниците им. Около 40 % от хората с разстройство от аутистичния спектър имат средно или над средното ниво на интелигентност. Останалите 60 % са с вариращи по тежест интелектуални затруднения. Характерни за аутизма са нарушено социално развитие, комуникационни затруднения, повторяемост на поведението, съпътстващи физически и медицински проблеми.

Нарушено социално развитие

Нормално развиващите се бебета са социални по природа. Те се вглеждат в лицата, обръщат се към източника на звук (глас), хващат пръст и дори се усмихват на около 2-3 месечна възраст. От друга страна, повечето деца с аутизъм не откликват на ежедневните взаимодействия с околните, не реагират на името си (обикновено нормално това се случва около 8-10 месечна възраст), не издават характерни звуци и не правят опити да говорят на по-късен етап от развитието си. Характерно е още, че не имитират действията на околните, предпочитат да играят самостоятелно, не отговарят по типичен начин на прояви на обич или гняв от страна на родителите (обикновено с усмивка или плач). И деца, и възрастни с аутизъм са склонни да имат затруднения с тълкуването на различни гримаси и емоции в околните. Много хора с аутизъм имат затруднения да виждат нещата от гледна точка на друг човек, което може да повлияе на способността им да предвидят или да не разбират действията на друг човек.

Безспорно, но не универсално, за хората с аутизъм е затруднението да регулират емоциите си. Това може да се изразява като привидно „незряло” поведение, като плач или емоционални изблици без причина. Понякога това може да доведе до разрушително, агресивно или самонараняващо се поведение (дърпане на косата, удряне в стената, хапане).

Комуникационни затруднения

Обикновено, около първата си годинка, типично развиващите се деца могат да казват дума или две; обръщат се като чуят името си; посочват предмети, които искат; реагират чрез ясен знак, дума („не”) или действие, когато им се предлага нещо, което не желаят и т.н.

От друга страна, малките деца с аутизъм проговарят по-късно и по-късно започват да използват жестове. Възможно е, някои бебетата, които по-късно развиват аутизъм започват да „гукат” и бърборят, но впоследствие губят тези способности. С подходяща терапия обаче, повечето хора с аутизъм се научават да използват говорим език и всички се научават да общуват. Понякога невербални или почти невербални деца и възрастни се научават да използват комуникационни системи, като снимки, знаци, генериращи устройства, електронни процесори и други. Когато започне да се развива речта при хора с аутизъм, може да се наблюдава проблем с комбинирането на думите в смислени изречения, да се повтаря една и съща фраза отново и отново, дословно повтаряне на това, което чуват (ехолалия) и други. Някои леко засегнати деца проявяват съвсем леки забавяния на езика и говорните умения. В някои случаи, дори да развият по-рано говорни умения и да разполагат с богат набор от думи, трудно поддържат разговор. Възможно е деца или възрастни с аутизъм да провеждат монолози на любима тема, докато на други теми трудно откликват. Някои деца с аутизъм пък са склонни да говорят като „малки професори”, спрямо връстниците си.

Друг често срещан проблем е невъзможността да се разбира езикът на тялото, тона на гласа и интонацията при изрази, които не са предназначени за буквално възприемане. Аналогично, някой страдащ от аутизъм не може да използва правилно езика на тялото (изражения, мимики и жестове), за да изкаже чувствата си и моментни емоционални състояния. Понякога, използват твърде монотонен, безизразен, роботоподобен глас, което да затрудни околните да разберат от какво точно има нужда, което пък да породи чувство за неудовлетвореност и неадекватно поведение от страна на човека с аутизъм.

Повторяемост на поведението

Необичайно повтарящо се поведение и/или склонност да се занимават с ограничен набор от дейности са друг характерен признак на аутизъм. Повтарящото се поведение може да включва пляскане с ръце, люлеене, скачане, организиране и пренареждане на обекти, повтаряне на звуци или фрази, мърдане на пръст пред очите си и т.н. Тенденцията към повторяемост на поведението ясно проличава в начина, по който децата играят с играчките си. Някои от тях прекарват часове наред да ги редят по специфичен начин, вместо да ги използват за играта, за която са предназначени. По същия начин, възрастните са погълнати от това домакински прибори или други предмети да са наредени по точно определен начин. Всяко нарушаване на този ред може да предизвика изключително безпокойство у човек с аутизъм. В този смисъл, деца и възрастни с аутизъм търсят последователност и в собственото си ежедневие и поведение. Незначителни промени, като например промяна на ежедневния маршрут към училище или работа, може да причини емоционални изблици. Повтарящото се поведение може да бъде и под формата на мании и необичаен интерес към определени предмети, теми или науки.

Свързани медицински състояния

Често наред с аутизма, се откриват и съпътстващи медицински заболявания и състояния, като;

  • Генетични заболявания – синдром на чупливата Х хромозома, синдром на Ангелман, туберозна склероза, дупликация на хромозома 15 и други хромозоми аномалии.
  • Стомашно-чревни нарушения – хроничен запек или диария, синдром на раздразненото черво.
  • Конвулсивни нарушения – заболявания, свързани с припадъци, включително епилепсия.
  • Нарушения в съня – безсъние, неспокоен сън;
  • Сензорни проблеми – необичайни реакции на сетивата (например гледки, звуци, миризми, вкусове, движение). Някои, на пръв поглед обикновени дразнители, може да провокират болезненост, дискомфорт или объркване. Пример за подобна нарушена чувствителност е неспособност да седят в твърде осветена стая (хиперсензитивност) .
  • Извращение на апетита – тенденция да се ядат нехранителни продукти (като мръсотия, глина, пясък, тебешир, боя) и други.

Аутизмът обикновено е състояние продължаващо през целия живот, но съществуват различни интервенции и терапии за деца и възрастни, които могат да намалят симптомите и да повишат уменията и способностите. Наред с конвенционалната терапия, комплементарната и алтернативна медицина намира привърженици в редица семейства, грижещи се за лица с аутизъм. Тъй като, изследванията върху безопасността и ползите от тези подходи все още са недостатъчно проучени, много лекари и специалисти са затруднени да препоръчват подобни терапии. Голяма част от хората правят „собствени изследвания”, базирани основно на опита на други хора. Важно е все пак да се знае, че опитът на един човек не е равнозначен на внимателно планирано и проведено проучване. Също така, едно състояние, като аутизмът обхваща сложна група от заболявания и някои процедури, ефективни при един, може да нямат същия ефект при друг! При обсъждането на алтернативни и допълващи терапии трябва да се наблегне на факта, че те трябва да се използват, за да се допълни и подпомогне лечението, а не да заменят доказани поведенчески терапии срещу основните признаци на аутизъм и лекарства, предписани във връзка със съпътстващите медицински условия и заболявания. Някои от по-често обсъждани алтернативни терапии при аутизъм са:

Диета и добавки при аутизъм

Мелатонин

Повече от половината от децата с разстройства от аутистичния спектър водят борба с нарушението  на съня. Проблемите със съня, също така, засяга и юноши и възрастни с аутизъм, но разпространението сред тези възрастови групи е по-слабо.

Мелатонинът е естествен хормон, участващ в контрола на цикъла на сън и бодърстване. В изследвания са открити добавки, насочени към подобрение на съня и намаляване на безсънието при деца с аутизъм. Пилотно проучване съобщава, че приеман всяка вечер, мелатонинът помага на децата с безсъние да заспиват. Не са наблюдавани значителни странични ефекти, а някои родители отчитат подобрение в поведението на децата през деня и намаляване на нивата на стрес. Следващата стъпка е да се потвърди тази полза с по-големи, плацебо-контролирани проучвания. Това е важно, тъй като плацебо (неактивни или фиктивни лекарства) могат да имат благоприятен ефект, благодарение на силата на внушението. Освен това, са необходими проучвания с много повече участници, за да се потвърдят ползите и безопасността от мелатонина при аутизъм.

Омега-3 мастни киселини

Мастните киселини са от съществено значение за правилното развитие и функциониране на мозъка. Те са широко разпространена хранителна добавка и се смятат за безопасни. Някои малки проучвания предполагат, че омега-3 мастните киселини могат да намалят някои от характерните аутистични прояви като повтаряемост на поведението и хиперактивност.

Пилотно проучване от 2011 година изследва 27 деца, на възраст от 3 до 7 години, диагностицирани с дефицит на вниманието и хиперактивност. На някои от децата са давани 1,3 грама омега-3 мастни киселини, всеки ден, добавени към чаша пудинг, а на другата част от децата са получавали само пудинг без добавка. В продължение на 12 седмици, тези които са получили омега-3 мастни киселини са имали значително по-големи подобрения. Все още са нужни допълнителни изследвания, за да се установи оптималната доза и съотношение на основните компоненти на тези добавки (ейкозапентанова киселина и докозахексанова киселина).

Мултивитамини

Някои данни сочат, че децата с аутизъм са склонни към недостиг на някои хранителни вещества, както и, че тези деца показват подобрение, когато приемат умерени дози мултивитамини. Ежедневният прием на мултивитамини е от полза за хора от всяка възраст, особено за тези, които не могат да се хранят балансирано и разнообразно.

 

 

Витамин В 12 (метилкобаламин)

Има предположение, че витамин В12 предпазва тъканите от оксидативен стрес, за който се смята, че има известна връзка с някои случаи на аутизъм. Нужни са допълнителни изследвания, които да потвърдят безопасността и ефикасността на това лечение, а също и при кои случаи може да бъде подходящо да се приложи.

 

 

 

Пробиотици

Много родители съобщават, че пробиотиците спомагат за облекчаване на стомашно-чревния дистрес при аутизъм. Рандомизирано клинично проучване от 2010 година показва известно подобрение на поведението при деца, подложени на диета свободна от глутен и казеин. Глутенът се намира предимно в пшеница, ечемик, ръж и продукти от тях, а казеинът – в млечните продукти.

 

Диета

Промените в диетата трябва да бъде внимателно обмислени, особено, ако има и други членове на семейството, които имат непоносимост към глутен и/или казеин в храните. За да се постигнат най-добри резултати, диетата трябва да бъде обсъдена с диетолог и гастроентеролог. Още повече, че храните съдържащи казеин и глутен са, същевременно и едни от основните източници на протеини и минерали като калций, цинк, витамин Д. Наред с диетата, трябва да се приложи и надежден начин за контрол на отговора от страна на организма на детето. Това може да започне още преди началото на диетата, чрез изготвяне на списък със специфичните симптоми и/или поведение, които трябва да бъдат повлияни. Това може да са гневни изблици, затруднена концентрация по време на занимание, неспокоен сън, отказ да говори с околните и т.н. Ангажирането на учителите, роднините и всички други, ангажирани с отглеждането на детето, би могло да помогне за обективно отразяване на резултатите. Ако се постигне съгласие, че подобрения действително са настъпили, би било резонно диетата да се продължи.

Някои родители съобщават за наличие на подобрение с премахване само на казеина от диетата, а други докладват за подобрения с безглутенова диета. В действителност, промените в поведението може да не се дължат единствено на отстраняване на казеина и глутена. Те може да имат връзка и с факта, че при подобни диети, преработените храни с високо съдържание на захар и мазнини са заменени с по-здравословни храни, като пълнозърнест ориз, плодове и зеленчуци.

Всичко това е важно, за да се разбере, че спазването на една такава диета изисква упоритост и средства. Едно дете, подложено на подобна диета може би няма да може да яде голяма част от храните, предлагани по заведенията и закусвални, което ще ви изправи пред предизвикателството да приготвяте голяма част от храната му, включително специални лакомства и закуски за извън дома.

Хипербарна кислородна терапия

Хипербарната кислородна терапия се изразява във вдишване на чист кислород под налягане, в специално пригодена за целта стая или съоръжение (тръба). Терапията намира широко приложение в лечение на кесонна болест (болест на водолазите), съдова емболия, диабетни рани, радиационно увреждане и други. Все повече изследвания се правят относно приложението и надеждността на терапията при аутизъм, като все още тя не е доказан лек за него. Смята се обаче, че е изключително надежден метод за значително подобрение на състоянието. Терапията се състои в осигуряване на допълнително количество чист кислород, необходим компонент при всеки лечебен процес.

В хипербарната кислородна камера, налягането на въздуха се увеличава до три пъти над нормалното атмосферно налягане. При тези условия, белите дробове могат да поемат значително повече кислород, отколкото би било възможно в условията на нормално атмосферно налягане. Кръвта разнася този кислород към всички органи и тъкани в тялото и това помага на организма да се справи с възпалителните процеси, а също стимулира отделянето на растежни фактори и стволови клетки, които насърчават оздравителния процес.

За да се разбере причината, поради която този метод намира приложение при аутизъм, трябва да се разгледат някои от настоящите изследвания и констатации на биомедицински условия при деца с аутизъм.

Обикновено, когато здрав човек се фокусира върху дадена задача или генериране на реч, мозъкът започва да работи по-усилено и се нуждае от увеличен приток на кръв. Увеличения кръвен поток доставя повече кислород и глюкоза на мозъчните клетки, която им е необходима, за да изпълнят функцията си правилно. Някои проучвания показват, че при деца, страдащи от аутизъм, това не се случва така и, когато те се опитват да изпълнят задача или да произведат смислена реч, кръвният поток не се увеличава и съответно, мозъчните клетки не получават необходимото им количество кислород и глюкоза. Това състояние се означава като церебрална хипоперфузия. В медицинската литература се откриват многобройни изследвания, доказващи наличието на хипоперфузия при деца с аутизъм. Действителната причина за намаления кръвен поток все още не е установена. Въпреки това, много изследвания посочват налично възпаление на мозъчната тъкан като причина. Също така, десетки изследвания показват връзка между аутизъм и възпалителни изменения в стомаха и червата, означено като аутистичен ентероколит. Най-често се характеризира с възпаление на дебелото черво, стомаха и тънките черва.

Защо помага хипербарната кислородна терапия? Точната причина за това все още се разучава, но има няколко добре установени връзки и следствия от тази терапия като:

  • премахва токсини, като тежки метали от тялото;
  • намалява възпалението на нервната тъкан и подобрява кръвоснабдяването на мозъка;
  • под влияние на терапията, се генерират нови мозъчни капиляри;
  • намалява възпалението в червата.
  • родители и лекари на деца с аутизъм са съобщили следните ползи от терапията с хипербарна кислородна терапия:
  • подобряване на съня;
  • децата стават по-спокойни;
  • подобряване на концентрацията и вниманието;
  • подобрена чревна дейност;
  • по-малки нарушения в сетивността;
  • подобрение на речта;

На клетъчно ниво има съобщения за:

  • подобрена функция на клетъчните митохондрии;
  • стабилизиране на клетъчните мембрани;
  • значително намаляване на оксидативния стрес;
  • подобрена невротрансмитерна функция.

Музикална терапия при аутизъм

Музикалната терапия включва структурирани и неструктурирани индивидуални и групови сесии, включващи слушане на музика, танци и музикални игри. Приложението на музикалната терапия се основава на потенциала й да подпомогне комуникацията, концентрацията, изразяването, ангажираността и взаимоотношението с околната среда. Изследвания относно ефективността на музикалната терапия при аутизъм, стандартизирани протоколи, наблюдения и измервания подкрепят ползата от музиката като сила и положителните ефекти от музикотерапията в лечението на аутизъм. Отчетени са значителни резултати в подобрение на имитирането на знаци и думи, увеличаване на контакта с очите, увеличаване на вниманието, невербалната комуникация, емоционалната отзивчивост, намаляване на тревожността. Тъй като физическата активност има отношение към редица функции на организма, някои изследователи предполагат, че музикалната терапия може успешно да бъде съчетана с рехабилитационни процедури при лица с аутизъм. Това прави музикалната терапия разумна, безопасна, освен това лесна и достъпна форма на терапия при разстройства от аутистичния спектър.

Терапия с животни

Терапията с животни или анималотерапия, включа контролирано терапевтично взаимодействие със специално обучени животни, което има за цел да помогне на децата да развият социалните си и емоционални способности. В процеса на терапията се наблюдава, че децата започват да контактуват все по-добре с връстниците си и с деца на друга възраст. Самите животни не представляват панацея. Те са част от една образователна и терапевтична стратегия. Правени са редица проучвания, които отчитат значително подобрение в настроението и желанието за игра, фокуса, осъзнаване на социалната среда, говорните умения, социално взаимодействие и мотивация да контактуват с околната среда. За терапията могат да бъдат използвани различни животни, като най-често това са коне, котки, кучета. Има данни за използване на някои домашни животни като например пилета, крави, прасета. По принцип, всяко животно имат потенциал да осъществи терапевтична връзка, но, колкото по-социализирано и опитомено е животното, толкова по-лесно ще допусне човешки контакт.

Необходимо е да се знае, че за да бъде ефективна и безопасна, терапията с животни трябва да се провежда контролирано и задължително под ръководството на специалист (психолог, психотерапевт, социален работник, семеен консултант, анималотерапевт)!

Смята се, че по време на терапията и установяване на връзка с животното, в човешкия мозък настъпва освобождаване на неврохимикали, които могат да намалят стреса и да увеличат окситоцина и допамина в мозъка. Тези химикали са свързани с увеличаване на привързаността, доверието и социалните умения.

Неврофийдбек

Неврофийдбек е терапия, която цели да подобри способността на мозъка за саморегулация, предоставяйки информация за неговата активност в реално време (чрез електроенцефалографски машини). Мозъчните вълни могат да бъдат представени на компютър или специални екрани, под формата на графики, линии, окръжности и други. При приложение на неврофийдбек се забелязва, че, когато мозъчните модели на лице с аутизъм се доближават до тези при нормалните мозъчни модели, графиките върху екрана се променят. Това, по същество, е начин лицето с аутизъм да се научи да саморегулира собствените си мозъчни вълни.

Публикувани са няколко рандомизирани контролирани проучвания за приложението на неврофийдбек при разстройства от аутистичния спектър. В проучванията са участвали 47 деца с аутизъм, на възраст между 7 и 17 години, подложени на сесии за 21-30 минути, 2-3 пъти седмично, в продължение на 10-20 седмици. Резултатите са посочили клинично подобрение във връзката с родителите, общителността, говорните умения, физическо поведение, социално взаимодействие, комуникационни умения и евентуално, сетивно/когнитивното съзнание.

Неврофийдбек се прилага и при друго често срещано състояние в детството, означено като дефицит на внимание с хиперактивност, при което е доказано подобрение на хиперактивността, импулсивността и невниманието. Интересно е, че много от децата с аутизъм имат тези симптоми. Все още обаче, липсват големи проучвания с проследяване, използване на стандарти за измерване на резултатите, мониторинг на нежеланите ефекти и съпътстващи промени. Много малко странични ефекти от неврофийдбек са били отбелязани и по-голямата част от тях не предизвикват сериозни притеснения. Някои деца са съобщили за главоболие и мускулно напрежение.

Тъй като, причините за развитие на аутизъм не са изяснени напълно, все още не съществуват и ясни мерки за превенция. Едно от най-важните неща, които трябва да направи всеки родител, е да се запознае с по-характерните признаци на аутизъм и да се запознае с типичните етапи на развитие, които детето достига на определена възраст, за да може да установи евентуален проблем възможно най-рано и да се постигне максимална ефективност от приложените терапии!

5.0, 2 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛюбопитноХранене при...НовиниОрганизацииСпортЛайфстайлИнтервютаИсторияСнимкиСоциални грижиАлтернативна медицина