Розацея МКБ L71
Розацеята представлява хронично, акнеиформено заболяване на кожните пилосебацейни жлези. По-често засяга хора с по-светъл цвят на кожата на възраст 30-50 години. От розацея по-често боледуват жени, но ринофима се среща при мъжете най-често.
Етиологията на розацея все още не е напълно изяснена. Предполага се, че за развитие на заболяването има значение генетичната предиспозиция. Обвиняват се и различните фактори на околната среда, като продължителното излагане на йонизиращо лъчение и сурови климатични условия. По-честата среща при жени свързва появата на заболяването с някои хормонални особености през периода на климактериума. В част от случаите се изолира Demodex folliculorium - акар, който често се изолира от космените фоликули на миглите. Други обвиняват прекомерната употреба на пикантни и дразнещи храни. Развитието на розацеята се свързва и с прекаран стрес, както и с някои заболявания на вътрешните органи.
Според класификацията на Plewig и Kligman розацея се характеризира с три стадии:
- първи стадий - персистираща еритема с телеангиектазии
- втори стадий - персистираща еритема, телеангиектазии, папули и малки пустули
- трети стадий - персистираща дълбока еритема, гъсто разположени телеангиектазии, папули, пустули, нодули рядко постоянен твърд оток. Рядко се наблюдава солиден едем в централната част на лицето.
Преминаването от един стадий в друг невинаги се случва. Заболяването може да започне направо с втори или трети стадий, както и стадиите да се припокриват.
Характерно за розацеята е локализация на кожните лезии в областта на лицето, най-често около носа и бузите. При част от болните обаче, тези лезии може да са разположени и в други части на тялото (гърдите, корема и други области). Обикновено розацеята се развива на себореен терен.
Типичната кожна лезия, която е характерна за розацеята е ливидната еритема. В засегнатия участък се виждат множество телеангиектазии и/или добре оформени пъпчици (папули и пустули). Може да се наблюдава и добре изразена тъканна хиперплазия.
Ранните кожни лезии на розацея се характеризират със зачервяване, малки папули и папуло-пустули, с размери 2-3 милиметра. Пустулите обикновено са малки, размери под 1 милиметър, няма наличие на комедони.
Късните кожни лезии са разпръснати и се характеризират със зачервяване и тъмночервени папули и нодули. Хиперплазията на мастните жлези и лимфедема при хроничната розацея води до обезобразяване на носа, челото, клепачите и ушите.
Срещат се няколко вида клинични форми на розацея:
- Еrythrosis faciei - това е една от най-леките форми на заболяването. Характеризира се само с ливиден еритем и разположени върху него типичните за розацеята телеангиектазии
- Rosacea keratitis - засягане на очите. Прогнозата на тази форма е по-серозна и с повече усложнения, с развитието на конюнктивит, иридоциклит и други очни поражения.
- ринофима - неестетично разрастване на носа, резултата на хронична хиперплазия на мастните жлези и съединителната тъкан с хиперкератоза и хипергранулоза на епидермиса. Развива се предимно при мъже с хронично протичаща розацея.
- метофима - големи възпалени участъци на челото
- блефарофима - възпаление на клепачите
- отофима - карфиолоподобни възпаления на ушите
- гнатофима - възпаление на брадичката
Всички клинични форми на розацея се в резултат от хиперплазия на мастните жлези.
Най-честото усложнение е свързано с очната форма на заболяването (rosacea karatitis), която може да доведе до развитието на иридоциклит и слепота.
Основен метод за диагностициране на розацея е хистопатологичният, както и микробиологичното изследване на кожните лезии.
Диференциална диагноза се прави с акне, периорален дерматит, фоликулит, себореен дерматит.
При лечение на розацея на първо време се налага диета, включваща бедна на подправки и пикантни съставки храна. Ограничава се излагането на слънце, както и други дразнещи климатични условия, като студ и силен вятър.
При изолиране на Demodex follicularis се прилага обикновено метронидазол. Локалните антибиотици са по-малко ефективни в сравнение със системните. Използват се оралните антибиотици:
- миноциклин или доксициклин 50-100 милиграма два пъти дневно
- тетрациклин 1-1.5 грама дневно разделени в няколко дози до изчезване на лезиите, след това дозата се редуцира до веднъж дневно 250-500 милиграма
Като поддържаща терапия се използват миноциклин или доксициклин в дози от 50 милиграма или тетрациклин в дози 250-500 милиграма. Не се препоръчва употребата на кортикостероиди.
При пациенти с тежка форма на заболяването, неповлияващо се от антибиотичното и локално лечение, се използва перорален изотретиноин. При масивна Demodex folliculorium - инфекция се използва ивермектин в доза от 12 милиграма перорално.
За намаляване на кожните лезии при ринофима и телеангиектазиите се използва хирургично лечение.
Видове Розацея МКБ L71
Симптоми и признаци при Розацея МКБ L71
ВсичкиЛечение на Розацея МКБ L71
ВсичкиИзследвания и тестове при Розацея МКБ L71
Продукти свързани със ЗАБОЛЯВАНЕТО
СИНХРОЛАЙН РОЗАКЮР ИНТЕНЗИВЕН ТОНИРАН КРЕМ CLAIR SPF 30 30 мл
БЛЕФАГЕЛ гел 30 г
СИНХРОЛАЙН РОЗАКЮР ТОНИК ЛОСИОН ЗА КОЖА С ПРОЯВИ НА РОЗАЦЕЯ 200 мл
ДЖИНДЖИРА АЛБА СПРЕЙ 100 мл БОРОЛА
ЛАХЕСИС МУТУС 15 СН
ДЖИНДЖИРА АЛБА СПРЕЙ 50 мл БОРОЛА
ЛАХЕСИС МУТУС 30 СН
РУС ТОКСИКОДЕНДРОН 15 СН
КАРБО АНИМАЛИС 5 СН
ВИШИ ДЕРМАБЛЕНД КОРИГИРАЩ ФОН ДЬО ТЕН ФЛУИД - 45 ЗЛАТО 30 мл.
ТЕТРАЦИКЛИН АКТАВИС капсули 250 мг * 20 ТЕВА
СИНХРОЛАЙН РОЗАКЮР НЕЖЕН ГЕЛ 200 мл
Библиография
Fitzpatrick's Color Atlas and Synopsis of Clinical Dermatology, Sixth Edition, Section DISORDERS OF SEBACEOUS AND APOCRINE GLANDS
http://www.dermnetnz.org/topics/rosacea/
http://www.webmd.com/skin-problems-and-treatments/tc/rosacea-topic-overview#1
http://www.nhs.uk/Conditions/Rosacea/Pages/Introduction.aspx
https://en.wikipedia.org/wiki/Rosacea
Коментари към Розацея МКБ L71